Какво значи да се храним здравословно
Храненето е един от жизнено важните процеси в нашето ежедневие. Всяка сутрин се събуждаме, за да се храним, работим, за да се храним, храним се, за да оцеляваме.
Нашето тяло е нашият храм, в който съхраняваме скъпоценности като сърцето, дробовете, стомахa, бъбреците, полова система и други. Ето защо, от огромно значение е какво даваме на този „храм“, за да съхранява правилно нашето богатство! Както гласи поговорката „Ние сме това, което ядем!“, трябва да внимаваме в какво искаме да се превърнем след време!
В днешно време, поради забързаното ежедневие, модерни професии, трудният живот, все повече хора се хранят неправилно, спрямо изминалите години. Наблюдават се повишен калориен внос (големи порции), небалансиран спрямо енергоразхода ни, повишен прием на мазнини, захар, готварска сол, нишесте, за сметка на други, по-важни, като – плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и прочие. Храненето навън се е увеличило драстично, спрямо приготвяне на домашна храна. Това води до 100% повече разходи за храна, увеличена консумация на мазнини, захар, нишестени храни, голям брой промишлено преработени храни, полуфабрикати (консерванти, овкусители, подобрители). Всичко това води до влошаване здравето на човека, болести, психически разстройства, депресивни състояния!
Какво представлява Храненето? Това е доставка до клетките и организма на вещества, необходими за поддържане на живота. То има за цел да поддържа и подобрява здравето. Доброто хранене е в основата на оптимално здраве и физическо благополучие!
Днес ще разгледаме по-подробно здравословното хранене като начин на живот! Здравословното хранене задоволява физиологичните потребности, гарантира оптимален растеж и развитие и създава предпоставки за дълготрайно добро здраве, и активно дълголетие. То е балансирано по отношение на основните хранителни вещества-белтъци, мазнини, въглехидрати. Разнообразно е по отношение на храните, т.е. включва всички групи храни и хранителни добавки. Здравословното хранене е енергийно адекватно, спрямо възраст, пол, физическа активност.
Средната енергийна потребност при мъжете с ниска/умерена физическа активност, е между 2710 и 3432 ккал, съответно при жени с ниска/умерена физическа активност – 1988 - 2231 ккал. Разбира се, това е енергийна потребност при напълно здрави индивиди.
В основата на балансираното хранене се поставя определянето на белтъчните потребности. Те представляват между 10 и 15% от дневния калориен прием. Те са изключително важни, наричани още „тухлите“ за човешкото тяло!
Мазнините са също значителна съставна част от здравословното хранене. Въпреки, че мнозина ги смятат за вредни, те допринасят за здравето ни, стига да бъдат правилните мазнини, в рамките на допустимото! Дневният прием общи мазнини не трябва да е повече от 20-30% от дневните калории. Например, „полезните“ мононенаситени мастни киселини (зехтин, авокадо, маслини, бадеми, сусам, фъстъци) трябва да са около 15-20% от общото количество мазнини. Полиненаситените мазнини (чия, овесени ядки, сьомга, риба тон) да бъдат между 5 и 10%, а наситените (говеждо месо, кожа от пиле, яйца и масло, кокосови орехи) – ограничени до 10% от дневния калориен прием. Избягвайте трансмазнини (хидрогенирани масла, fast food) или приемайте не повече от 1% дневно!
Въглехидратите са третият важен компонент в състава на здравословното хранене. Те са основен енергиен източник на организма и като такъв, добре трябва да подбираме храната, която приемаме! Въглехидрати има най-вече в хляба, плодовете, сладките изделия, газираните напитки, макаронени продукти, ориз, картофи, овес. Като с всичко останало, тук също трябва да имаме контрол над приема им. Дневното количество въглехидрати не трябва да надвишава 65% от общия брой калории за деня.
Храните се разделят на няколко групи, всяка от които е полезна по свое му и допринася за благосъстоянието на тялото ни, а именно:
- Хляб, зърнени култури и картофи – източник на въглехидрати, витамини от група В, малко количество калций и желязо.
- Зеленчуци и плодове – източник на витамин С, каротени и други антиоксиданти, фолати, влакнини (основно разтворими), калий.
- Мляко и млечни – източник на калций, белтъци, рибофлавин, витамин А и D, (само в пълномаслените храни).
- Месо, риба, яйца, бобови и ядки – източник на белтъци, желязо, витамини от група В, цинк, магнезий.
- Мазнини от животински/растителен произход – източник на мастни киселини, някои витамини, есенциални мастни киселини.
- Захар, сладкарски изделия – източник на захар, мазнини, транс мазнини.
За да завършите напълно Вашето здравословно хранене, разпределете го в три, четири или пет приема, като се придържате към три основни хранения и 1-2 междинни, допълващи!
Аптечко напомня: здравословното хранене не е някаква диета, нито временно „явление“! То трябва да бъде начин на живот, който само и единствено ще допринесе за доброто Ви благосъстояние, дълголетие и пълноценен живот!
Екипът на „Аптечко“
Радвайте се на добро здраве!
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Средиземноморската диета
Как ни помага растението Невен?
Последно публикувани
Терапията не е магическа таблетка
Защо да избираме козметика с цинков оксид?
Вредата от постоянното цъкане на телефона