Импулсът да повторим травмата
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Защо на някои от нас се случват сходни сценарии с еднакъв развой?
Онзи, който страда от изоставяне, се натъква на приятели и партньори, които го напускат. Работохоликът, който се чувства недооценен (и най-вероятно е) се озовава лидер на още един проект, в който останалите си клатят краката и не му благодарят за неимоверния принос. И така нататък.
Има странен закон, който сякаш управлява вътрешния свят на хората, преживели отношенческа травма. Колкото и да се стремят да не повтарят модели на поведение и връзки от миналото, те сякаш по магичен начин отново и отново се оказват в ситуации, които ги нараняват.
Фройд нарича това явление „компулсия за повторение“ – натрапливият импулс да се пресъздават болезнени сценарии, които вече са преживени един път, сякаш, за да се постигне различен финал на историята и така да се „поправи“ миналото.
В терапевтичния кабинет рядко се наблюдава несъзнателно жадуваното освобождение след преживяването на подобни приличащи си болезнени сюжети.
По-често се наблюдава друго: хората се връщат към онова, което ги е наранило с нови персонажи и с нови арени за разиграване на добре познатите действия, но това повторение не лекува първичната рана, а носи още угнетение, обезсърченост и гняв на главния герой.
Раната често диктува поведението
Компулсията за повторение се проявява по начини, които отвън изглеждат просто като „лоши избори“.
Жената, израснала с баща, който е бил студен и непристъпен, без да се усети избира партньори, които също като баща ѝ не могат да я обичат пълноценно и удовлетворяващо.
Мъжът, преживял насилие като дете, неосъзнато се озовава в опасни ситуации с опасни хора или провокира агресия, дори когато се държи преднамерено предпазливо и учтиво.
Обикновено човек дори не осъзнава, че търси раните си – той просто върви към онова, което му е познато и то го привлича с непреодолима сила, дори когато човекът се опитва да го избегне с предварителни стратегии.
Скритата обвързаност с проблема
Мнозина, които преминават през поредица от провали или загуби, биха заявили с убеденост, че за тях е от жизненоважно значение никога повече да не попаднат в същата ситуация.
На съзнателно ниво те изпитват остра неприязън към повторението на сценарий, който им носи болка, изтощение, срам и обезкураженост. Но фразата „Не искам това да ми се случва отново” рядко е достатъчно ефективен инструмент за справяне.
Съществува едно особено явление – неспособността да се разделим с проблема си.
Макар работохоликът да твърди, че не понася напрежението и непрестанно растящите отговорности, е възможно той да е дълбоко и неосъзнато обвързан с изтощителната заетост. Толкова силно, че не забелязва как я използва като щит, за да избегне сблъсъка с нещо по-болезнено, което се спотайва под повърхността и което не знае как или не иска да реши.
Това „нещо“ може да е напрегната обстановка у дома, потиснати страхове и тревожности, емоционални рани, които човек упорито избягва да почувства, или онова вътрешно усещане, че трябва непрестанно да доказва на себе си и на другите, че върви напред, че върши нещо значимо, за да заслужи внимание, уважение и признание.
Понякога самият проблем се оказва само симптом – сигнал за едно по-дълбоко състояние. И в известен смисъл дори може да ни предпазва от срещата с още по-непоносими преживявания и емоции от тези, които вече поражда.
Какво „печелим“ като страдаме отново
Човек е странно устроен. Нищо не го привлича така сигурно, както познатото. Дори когато познатото е отрова или затвор. Дори когато носи унижение, разрушение и безпомощност.
След травма човек често се отчуждава от себе си. Тялото му продължава да носи белезите на болката, но съзнанието му се отделя от тях, за да оцелее. Емоциите му стават глухи. Сигналите за опасност трудно се забелязват и отчитат, ако сетивата са притъпени от обезчувствяването, което често настъпва след преживяна травма в отношенията.
Тялото и умът вече не си говорят. А когато това общуване липсва, човек лесно се оказва в ръцете на същата опасност, срещу която се е заклел да се предпази.
Опитите да поправим миналото
Има хора, които вярват, че ако се върнат при болката и я издържат още веднъж, този път ще бъде различно. Че ако обичат по-силно, прощават по-бързо, дават повече, проклятието ще се счупи. Че ако отидат до дъното на страданието, ще намерят изход.
Но рядко го намират. Вместо това се оказват в отношения, които ги дренират и потискат.
Травмата не се лекува чрез повторение. Не се лекува чрез връщане назад и поправяне на счупеното. Тя се лекува чрез прекъсване на цикъла – чрез създаването на нови вътрешни връзки, които не са построени върху болката.
В терапията този процес започва със създаването на пространство, в което човек постепенно започва да разпознава собствените си емоции и да се завръща в един свят от който сам се е изключил.
С разплитането на старите сценарии става ясно, че съществуват избори, които не изискват страдание.
Възможността за вътрешна трансформация
Когато отново и отново се сблъскваме със сходни затруднения – понякога в различни области на живота, понякога в една и съща – едно от най-ценните пътища за излизане от този кръг е да насочим поглед навътре.
Срещата с опитен терапевт може да се окаже решаваща, защото тя предоставя още един чифт чувствителни очи и уши – за онова, което сами сме се научили да заобикаляме или да крием от себе си.
Понякога точно там, в сянката, се крият отговорите: какво всъщност печелим от собствената си трудност и кога тази странна, невидима привързаност се е зародила и укрепнала в нас.
Щом се осмелим да чуем тези отговори, започва промяна. И понякога излизаме от омагьосания кръг на повторението, без да е нужно да се борим с всички сили да го избегнем или да го отменим.
Трансформацията не е въпрос на яростно избягване. Тя е резултат от вътрешно разместване, което кара и светът около нас да зазвучи по нов начин.
aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства
Най-четени
Средиземноморската диета
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Електролити
Последно публикувани
Да постя ли?
Действия на лекарствените вещества
Импулсът да повторим травмата