5936 Ангел Кирилов Jan. 12, 2023

Какво е оксидативен стрес?

„Животът с риск от оксидативен стрес е цената, която аеробните организми трябва да платят за по-ефикасна биоенергетика.“ – В. П. Скулачёв 

Клетъчното дишане на базата на О2 довежда до по-ефективно използване на енергията. Но наред с всички предимства, които осигурява молекулният кислород, той има и токсичен ефект, който се изразява в генерирането на метаболити, токсични за всички елементи на аеробната клетка. Именно в това се състои парадоксът на аеробния начин на живот. Освен че ни дава живот О2 същевременно и ни убива. 

В човешкия организъм се поддържа относително постоянство на вътрешната (течна) среда, наречено хомеостаза, която дава възможности за адаптация към непрестанно променящата се външна среда. Дори минималното отклонение от това динамично равновесие неминуемо провокира някаква реакция в клетъчното или междуклетъчното пространство с цел възстановяване на баланса на нормалните нива на съотношение между съответните субстанции. 

Оксидативният стрес може да настъпи при понижаване на нивата на антиоксидантите, но също и при повишаване на продукцията на свободни радикали. Свободните окси-радикали са високореактивни метаболити на кислорода, които съдържат свободни (несдвоени) електрони. Те са непълни (не комплектувани) и нестабилни. Когато молекулата загуби 1 електрон, тя става изключително реактивна към другите молекули и се стреми да вземе електрон от тях, за да възстанови своя баланс. 

Антиоксидантите са достатъчно стабилни молекули, които могат да отдадат един електрон на всеки свободен радикал и да го неутрализират/обезвредят като по този начин намаляват потенциала му да предизвиква увреждания. 

Терминът оксидативен стрес описва сериозно нарушаване на баланса между продукцията на свободни радикали и антиоксидантната защита, в полза на оксидантите (свободните радикали). 

В човешкия организъм годишно се образуват повече от 2 кг активни форми на кислорода – естествен процес, който неизменно протича при всяко вдишване на кислород. Като източници на свободни радикали са идентифицирани множество биохимични процеси, клетъчни органели, ензими и други. Образуването на свободни радикали може да се ускори от множество фактори: както вътрешни – лекарствен метаболизъм, свръхекспресия на ензимите, произвеждащи свободни радикали или дефицит на антиоксидантни ензими, така и външни – стрес, предизвикан от външни източници като ултравиолетова светлина, радиация, токсично замърсяване от храни и медикаменти, замърсен въздух, възпалителни процеси и много други, между които са и тежките физически натоварвания. Спортистите много често се подлагат на тежки физически натоварвания, които често предизвикват възпалителни процеси в организма и вследствие натрупването на свободни радикали. 

Връзката между оксидативния стрес и заболявания при човека е доказана в редица случаи, вкл. атеросклероза, възпалителни процеси, ракови заболявания, диабет, неврогенни разстройства, стареене и много други. Стресът допринася значително за възникването на всички възпалителни заболявания, исхемични заболявания, неврологични заболявания, много други патологични състояния за организма, както и стареенето на организма. 

Организмът притежава няколко различни механизми за борба срещу натрупаните свободни радикали. Вътрешноклетъчен – чрез ангажиране на антиоксидантни ензими, стрес белтъци, системи за ДНК репариране, резервни въглехидрати и екзополизахариди и външноклетъчни – чрез внасяне на антиоксидантни молекули чрез храната. Освен това организмът притежава механизъм за адаптивен отговор срещу оксидативния стрес, който се изразява в способността му да развие резистентност към летални концентрации на свободни радикали. При постепенни и продължителни излагания на действието на свободни радикали, при наличието на необходимите фактори, клетката включва системи от защити (генетични и епигенетични експресии на специални гени, синтезиращи определени протеини за борба с оксидативния стрес). При тези условия клетките придобиват по-голяма резистентност и способност за борба с летални дози на свободни радикали. 

Физическа активност, съчетана с балансирана и пълноценна диета и адекватно възстановяване подобряват значително способността на организма да се справя с така вредните за него свободни радикали. 

Връзката между оксидативния стрес и спорта е значителна. В спортове с по-голямо аеробно натоварване (където е необходима издръжливост), при които има по-високи енергийни нужди и се употребява повече кислород, натрупването на свободни радикали на кислорода е и по-интензивно. При едно последователно нарастване на интензивността на натоварванията при спортистите организмът има възможността да се справя постепенно с по-високите нива на свободни радикали в клетките си и да се адаптира, развивайки резистентност към увеличаващите се нива на свободни радикали чрез различни механизми като експресия на антиоксидантни ензими или включване на определени молекули. 

В диетата на всеки сериозно трениращ спортист би трябвало да присъства храна или добавка, осигуряваща адекватна антиоксидантна защита. Увеличените енергийни нужди на организма изискват увеличен приток на кислород към мускулите, което от своя страна е предпоставка за натрупване на по-високи нива на свободни радикали на кислорода в клетките, което е основна причина за стареенето на клетката (една от теориите за стареенето на организма). Затова освен така разпространените добавки като протеини, аминокиселини, креатин и т.н., сериозно трениращия спортист има нужда от добавка, осигуряваща антиоксидантна защита на организма. А какво представлява една такава добавка? Какво всъщност трябва да предлага като състав? 

N-Acetyl Cysteine (NAC) – съединение на аминокиселината L-cysteine, осигурява оптимална защита на черния дроб, а както добре знаем черния дроб на трениращия е доста претоварен с приема на много храни и добавки. Вътреклетъчно NAC подобрява естествената антиоксидантна защита на клетката чрез ензима глутатион. Ефектите на NAC са многобройни, за което свидетелства и предписването му от лекари за множество състояния като натравяния, чернодробни неблагосъстояния, настинка, бактериална защита, хронични мускулни болки, бронхити и други. 

Витамини и минерали – множество витамини и минерали имат функциите и на антиоксиданти, т.е. способни са да отдават свободен електрон към молекулите на радикалите: вит. Е, вит. А, вит. С, вит. от B-групата, цинк, желязо, магнезий, селен, каротини, астаксантин (каротиноид) и други. Биологично-активни екстракти, съдържащи се в т.нар. „Суперхрани“ – ликопен (домати), флавоноиди като кверцетин (ябълки, лук, чесън, зелен чай, грозде), ресвератрол (грозде), кетони (малини, къпини), коензим Q10 и други. 

Алфа-липоева киселина – органична молекула, произвеждана в нашето тяло и важна за аеробния метаболизъм на клетката. 

Аптечко напомня: редовната физическа активност, съчетана с пълноценно хранене помагат на тялото да се справи със свободните радикали и да се предпази адекватно срещу вредните последици от тяхното натрупване. Освен това един трениран организъм се адаптира към все по-високи нива на вредните свободни радикали като по този начин се предпазва от множество болести, патологични състояния и ефектите на стареене на клетките му са по-слабо изразени. Радвайте се на добро здраве, като полагате грижи за него!

 

Екипът на „Аптечко“

Радвайте се на добро здраве!

Намери лекарство на изгодна цена