Хормон на растежа
Най-обсъжданият хормон е по-често свързан с митове, отколкото с факти.
Последни изследвания хвърлят повече светлина върху действието и ефектите, които хормонът на растежа има. В настоящата статия ще разгледаме някои неверни твърдения и митове, факти и изследвания, свързани с употребата му. Целта ни е да повишим културата на всички, които го употребяват или обмислят употребата му, а и не само.
Хормонът на растежа е пептиден хормон, състоящ се от полипептидна верига с дължина от 191 аминокиселини. Той се отделя от предната част на хипофизата в различни пикове през целия ден. Функциите на хормона в човешкото тяло са много – от стимулирането на растежа, клетъчното делене и регенерация, до регулацията на концентрацията на глюкоза и свободни мастни киселини в кръвта.
Хормонът на растежа или както още е наричан соматотропин взаимодейства с други хормони като повлиява концентрациите им или самият той е повлиян от действието на тези хормони.
Хормонът на растежа (ХР) се употребява от десетилетия за лечение на хипогонадизъм – намалена функция на хипофизата. За първи път извън медицинска употреба, хормонът е използван в разкрасителни клиники в Калифорния за подмладяване. Не след дълго, обаче, хормонът влиза в полезрението на спортистите. Смята се, че за първи път от спортисти е употребяван в началото на 80-те години на XX век. Оттогава до днес хормонът е претърпял сериозно развитие – както от начините му на добиване (в началото е добиван от трупове на хора), така и в разпространението му сред спортисти.
Въпреки широкото разпространение на хормона сред спортисти и не само, митовете и недоказаните твърдения за ефектите от употребата му са съпътствани с оскъдната научна информация по въпроса. Последните години обаче, се натрупват все повече научни данни за този така неразбран хормон, което помага много от съмненията и недоразуменията, засягащи хормона да бъдат изяснени.
Хормонът на растежа не стимулира протеиновия синтез, но пък стимулира синтеза на колаген
Културистите използват хормона на растежа, за да стимулират протеиновия синтез в клетката, оттам растежа на мускулната маса, както и нарастването на силата и обема на мускулите. Тоест търси се анаболен ефект от употребата му. Проблемът, обаче, е високата цена на препарата. Цикъл с ХР може да струва няколко хиляди лева, което е доста висока цена в сравнение с използването на традиционни анаболно-андрогенни стероиди, а и резултатите много често не съответстват на вложените средства.
Преди няколко години главните заглавия в някои бодибилдинг медии бяха:
„ХР не изгражда мускула.“
Тези заглавия се появяват като резултат на изследвания, появили се в научните среди. Множество изследвания (вж. Източници след края на статията) документират малкия или никакъв ефект, който ХР оказва върху размера на мускулната тъкан и протеиновия синтез в мускула. Според тези изследвания положителният ефект, който атлетите, употребяващи хормона усещат, се дължи на водната задръжка в мускула. Учените предполагат, че мускулната скованост, която се усеща при употребата му се дължи на растежа на колаген, който ХР предизвиква.
Едно много грамотно проведено изследване на датски учени (двойно плацебо контролно изследване с последващо измерване на маркери за протеинов синтез на колаген в сухожилия и мускули и мускулен протеинов синтез) установява следното:
При групата с администриране на ХР се установява последващо увеличение на IGF-1 (инсулинов фактор на растежа - 1) и IGFBP-3 (свързващи протеини, носещи хормона в кръвта), докато при втората група (без ХР) не се наблюдава увеличение на серумните нива на ХР или свързаните с него хормони и протеини. И резултатите са доста изненадващи и неоспорими, а именно:
При група 1 (с ХР) експресията на мРНК на колаген тип 1 в сухожилията се е увеличил 3.9 кратно срещу 1.3 спрямо 2-та група (без ХР). Респективно протеиновия синтез на колаген в сухожилията се е увеличил 2.3 към 5.8. Същевременно нивата на протеинов синтез в миофибрилите на мускула остават непроменени и в 2-те групи или казано с други думи: Хормона на растежа увеличава серумните нива на IGF-1 и IGFBP-3, увеличава колагена и синтеза на протеин в сухожилията, но по никакъв начин не увеличава синтеза на протеин в мускула.
Протеиновият синтез в мускулите се дължи на вторичните ефекти от употребата на ХР, а именно увеличените нива на IGF-1 и IGFBP-3, както и увеличената секреция на растежни фактори от други тъкани и клетки.
Увеличеният колаген и протеинов синтез в сухожилията е страхотна новина за силовите атлети, защото това означава по-здрави връзки и сухожилия и повече сила в мускула. От друга страна е много лоша новина за културистите – по-големи сухожилия не означава по-големи мускули.
Хормона на растежа увеличава липолизата
Съществуват множество научни свидетелства, които потвърждават ефективността на ХР като средство за горене на мазнините в тялото. Освен това, изследване на медицинските състояния, свързани с аномалии в производството на ХР в тялото доказват наличието на по-слабо и атлетично тяло с по-малък процент телесни мазнини при хора, страдащи от акромегалия (свръх производство на ХР). Обратно – хора с дефицит на натурално производство на ХР се характеризират с по-голям процент телесни мазнини.
Известен факт е, че ХР взаимодейства с рецептори на повърхността на мастните клетки, принуждавайки адипоцитите да се разградат и да се освободят мастни киселини в кръвта (процес на липолиза). ХР взаимодейства също и с черния дроб и други тъкани, принуждавайки ги да произвеждат фактори на растежа като например соматомедин и IGF-1. Различните тъкани довеждат до различни ефекти от срещата си с ХР.
Едно интересно изследване идентифицира специален аминокиселинен сегмент от полипептидната верига на ХР, който е отговорен за ефекта на липолизата от страна на ХР. Тази специфична аминокиселинна последователност е отговорна за активирането на адипоцитите, стимулирайки разграждането и освобождаването на мастните киселини и глицерола, който се съхранява в подкожните мазнини. Този механизъм, обаче, не включва участието на рецептора, който е отговорен за свързването на ХР, а по скоро включва увеличеният брой и чувствителност на бета-3 рецепторите за адреналин и норепинефрин. А както вече знаем най-потентния хормонален механизъм за иницииране на процеса на липолиза в адипоцитите е комбинацията от адреналин + тироиден хормон.
Нещо повече, на базата на тези и други изследвания компанията „Metabolic Pharmaceuticals Limited“ е разработила лекарство, което според тях ще се бори със затлъстяването. То се състои от полипептидна верига от 15 аминокиселини под кодовото име AOD9604.
Ниски дози от ХР увеличават чувствително способността на организма да се увеличи липолизата – процеса на горене на мазнини. Малки дози от 18 МЕ/кг/седмица или по около 2 МЕ на ден са способни да увеличат 1.6 пъти липолизата при еднакви условия в сравнение с хора, които не приемат ХР. Увеличава се както липолизата на подкожната мастна тъкан, така и липолизата във висцералната мастна тъкан, която е опасна за здравето.
Големи дози от ХР биха причинили много нежелани ефекти върху организма като:
Хормонът на растежа има страхотно синергично действие с други андрогенно-анаболни стероиди
Синергизмът е съчетано действие на лекарствени продукти, при което крайният ефект или отговор на организма е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани поотделно от всеки продукт поотделно. Фармацевтите обичат да изразяват синергизма с уравнението 1 + 1 = 3.
Въпреки че множество изследвания отричат ефекта на ХР върху стимулирането на мускулната хипертрофия и протеинов синтез в мускула, почти не съществуват съмнения относно синергичното действие на ХР с други андрогенно-анаболни стероиди. Редица научни изследвания доказват синергичното действие на ХР когато е комбиниран с други анаболни хормони като IGF-1 и тестостерон.
Изследвания върху различни медицински състояния на загуба на мускулна маса демонстрират, че комбинацията на ХР с тестостерон или с IGF-1 оказва много по-добър ефект върху възстановяването на мускулната маса, отколкото ако се използва всеки от хормоните поотделно. Не толкова силните анаболни ефекти на ХР се комбинират чудесно с по-анаболните хормони тестостерон и IGF-1. Освен това тези хормони са тясно свързани един с друг и концентрацията на някои от тях в кръвта оказва влияние върху другите пряко и косвено.
Известно е влиянието, което ХР оказва върху нивата на IGF-1. ХР има много кратък полуживот в кръвта и се метаболизира доста бързо. По-дълготрайното си действие този хормон оказва чрез увеличаването на нивата на IGF-1, който е хормон с доста по-дълготрайно действие. Оказва се, обаче, че администрирането на ХР и тестостерон заедно повишава още повече нивата на IGF-1 в кръвта.
Известна е друга връзка на регулация на нивата на хормони между ХР и тестостерона. Тестостеронът също увеличава нивата на ХР и IGF-1 в кръвта главно чрез механизма на ароматизация в естроген. Интересно е, че когато тестостеронът е придружен с лекарство за блокиране на ароматизиращите ензими (тамоксифен, провирон и др.) нивата на ХР и IGF-120 не се повишават.
Хормони на растежа
Разбирането на повечето трениращи за ХР е като за един единствен хормон. Днес, обаче, на науката са познати повече от 100 молекули-изоформи на ХР, които могат да се открият в човешкото кръвообращение. ХР не бива да се отнася само до един хормон, а по-скоро към семейство на свързани с растежа пептидни хормони.
Твърденията относно слабите ефекти, които ХР оказва върху протеиновия синтез и мускулна хипертрофия може би са неоснователни, тъй като механизма, по който ХР оказва своето влияние и ефект върху различните органи и клетки се осъществява по сложен механизъм, който не разбираме напълно и с участието на много допълнителни молекули – медиатори. Напълно ясно е, обаче, че ХР действа синергично с другите анаболни хормони в организма – IGF-1 и тестостерон, увеличавайки съществено протеиновия синтез в мускула и мускулната хипертрофия.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Източници:
Rennie MJ (2003). Claims for the anabolic effects of growth hormone: a case of the emperor’s new clothes? Br J Sports Med, 37, 100-105.
Liu H, Bravata DM, Olkin I, Friedlander A, Liu V, Roberts B et al. (2008). Systematic review: the effects of growth hormone on athletic performance. Ann Intern Med, 148, 747-758.
Yarasheski KE, Zachweija JJ, Angelopoulos TJ & Bier DM (1993). Short-term growth hormone treatment does not increase muscle protein synthesis in experienced weight lifters. J Appl Physiol, 74, 3073-3076.
Lange KH, Andersen JL, Beyer N, Isaksson F, Larsson B, Rasmussen MH et al. (2002). GH administration changes myosin heavy chain isoforms in skeletal muscle but does not augment muscle strength or hypertrophy, either alone or combined with resistance exercise training in healthy elderly men. J Clin Endocrinol Metab, 87, 513-523.
Doessing S, Heinemeier KM, Holm L, Mackey AL, Schjerling P, Rennie M, Smith K, Reitelseder S, Kappelgaard AM, Rasmussen MH, Flyvbjerg A, Kjaer M. Growth hormone stimulates the collagen synthesis in human tendon and skeletal muscle without affecting myofibrillar protein synthesis. J Physiol, 2010 Jan 15;588(Pt 2):341-51.
Asada N, Takahashi Y, et al. GH induced stimulation in 3T3-L1 adipocytes stably expressing hGHR: analysis on signaling pathway and activity of 20KhGH. Mol Cell Endocrinol 2000 Apr 25;162(1-2):121-9.
Carrel AL, Allen DB. Effects of growth hormone on adipose tissue. J Pediatr Endocrinol Metab 2000 Sep;13 Suppl 2:1003-9.
Riis ALD, Gravholt CH, et al. Elevated regional lipolysis in hyperthyroidism. J Clin Endocrin Metab 2002;87(10):4747-53.
Yang S, Mulder H, et al. Effects of growth hormone on the function of beta-adrenergic subtypes in rat adipocytes. Obes Res, 2004 Feb;12(2):330-9.
Belyea C, Kenley D. Press Release: Successful trial results for world-first obesity drug. Metabolic Pharmaceutical Limited, Melbourne, Australia. 2004 Dec 13.
Heffernan MA, Jiang WJ, et al. Effects of oral administration of a synthetic fragment of human growth hormone on lipid metabolism. Am J Physiol Endocrinol Metab, 2000;279:E501-7.
Belyea C, Kenley D. Press Release: Successful trial results for world-first obesity drug. Metabolic Pharmaceutical Limited, Melbourne, Australia. 2004 Dec 13.
Nindl BC. Exercise Modulation of Growth Hormone Isoforms: Current Knowledge and Future Directions for the Exercise Endocrinologist. Br J Sports Med. 2007 Jan 19.
Wallace JD, Cuneo RC, Bidlingmaier M, Lundberg PA, Carlsson L, Boguszewski CL, Hay J, Boroujerdi M, Cittadini A, Dall R, Rosen T, Strasburger CJ. Changes in non-22- kilodalton (kDa) isoforms of growth hormone (GH) after administration of 22-kDa recombinant human GH in trained adult males. J Clin Endocrinol Metab 2001a: 86(4): 1731–1737.