Нашата подкожна тъкан е съставена от адипоцити – това са мастните клетки. Каква е функцията им? Какво въздействие оказват върху тялото ни? Как да подобрим живота си и функционирането на органите и системите в нашето тяло? | Сравни цени на лекарства, спести си време и пари!

1562 Ангел Кирилов Feb. 14, 2023

Всичко за подкожните мазнини
За да бъдем здрави и красиви всички ние желаем да се отървем от подкожните мазнини.

Малко хора обаче разбират какво са адипоцитите – това са мастните клетки, от които е съставена нашата подкожна тъкан. Каква е функцията им? Какво въздействие оказват върху тялото ни? Как да подобрим живота си и функционирането на органите и системите в нашето тяло?

Подкожната мазнина в телата ни е изградена от мастна тъкан.Тя не е просто еволюционна прищявка, а има важни и точно определени функции в нашето тяло. Именно мастната тъкан ни е помогнала да се превърнем в колонизатор на планетата, съхранила ни е през вековете на човешка еволюция и е била признак за здраве и добро поколение през изминалите векове.

Днес обаче, нещата съвсем не стоят така. Подкожните мазнини са най-нежеланият спътник в живота на модерния човек. Те са нарочени като основна причина за влошеното ни здравословно състояние. Причините за постоянно увеличаващият се ръст на теглото и влошаването на здравето на модерния човек са много. Те включват презадоволеността от ресурси, с което човечеството никога преди не е разполагало досега, както и заседналия начин на живот.

Малко факти за адипозната тъкан

Мастната (адипозна) тъкан бива 2 вида: бяла и кафява. За разлика от бялата, кафявата мастна тъкан осигурява топлинна защита на организма. Човек се ражда с известно количество от нея, но тя бързо намалява и почти изчезва с растежа на организма. Затова когато говорим за мастна тъкан, ще имаме предвид бяла мастна тъкан.

Бялата мастна тъкан е съединителна тъкан с много функции. Тя е богато кръвоснабдена и се състои от колагенови влакна, фибробласти, левкоцити и макрофаги. Основните функции на мастната тъкан са съхранение на храна и енергия, осигуряване на защитна и уплътнителна функция за тялото: подпомага термогенезата. Много вътрешни органи са обвити в слой от мастна тъкан, което е от съществено значение за изпълнението на функциите им.

Адипоцитите – въпреки че съставляват само 20 % от всички мастни клетки, те осигуряват обема на мастната тъкан. Те са големи клетки, съдържащи липидни капчици в цитоплазмата, със странично разположено ядро. Мазнините, които съхраняват адипоцитите са в полутечно състояние и са под формата на главно триглицериди и естери на холестерола.

Адипоцитите изпълняват роля на ендокринни жлези с вътрешна секреция. Те отделят биоактивни субстанции като хормони и адипоцитокини, които имат отношение към:

имунитета и регулирането на първичния имунен отговор на организма към чужди субстанции и микроорганизми;
регулирането на възпалителните процеси в организма;
регулиране на апетита и съня;
регулирането на метаболизма;
регулирането на нивата на много други хормони;
регулацията на енергийните нива в организма;
психическото и емоционално състояние на организма;
резервоар за енергия и субстанции.

Освен това адипоцитите са и съхранителни депа на лекарства и външни субстанции (ксенобиотици). Около 20 % от всички бионалични лекарствени субстанции се депозират в адипоцитите.

Това означава, че когато ние „горим“ подкожни мазнини по време на тренировка, в тялото и кръвта ни нахлуват всякакъв вид биоактивни субстанции, които могат да причинят нежелани лекарствени и други взаимодействия, които пък да доведат до различни ефекти върху поведението и здравето на нашия организъм.

Това донякъде обосновава препоръките за последователно и постепенно (не драстично) сваляне на подкожни мазнини. Постепенната липолиза (процес на горене на мазнини) дава необходимото време на организма да се приспособи към промените в хормоналните нива и тогава отговорът на тялото е по-добър и дълготраен.

Адипоцитите – хормони с вътрешна секреция

Доскоро се смяташе, че основната роля на мастната тъкан е складирането на енергия и енергийния метаболизъм. След откриването на хормона лептин, обаче, се оказа, че друга основна функция на мастната тъкан е ролята и на ендокринен орган с вътрешна секреция.

Мастната тъкан е отговорна за секрецията на хормоните лептин, естроген и резистин, както и на фактори на възпалението, т.нар. адипоцитокини като ангиотензиноген, адипсин, адинопектин, ретинол-свързващ протеин, тумор некрозис фактор алфа, интерлевкин -6, плазминоген активиращ инхибитор-1 и тъканен фактор.

Някои от тези протеини, които мастната тъкан отделя, играят основна роля в метаболизма на мазнините, енергийния метаболизъм, регулирането на възпалителните процеси и първичния имунитет в организма, докато други имат характера на ензими или хормони. Тези хормони регулират действието на други хормони и могат да окажат влияние върху системи и органи, намиращи се доста отдалечено от мастните тъкани.

Такъв е примерът за действието на хормона резистин, който се секретира от мастната тъкан, а всъщност предизвиква инсулинова резистентност върху клетки и тъкани по цялото тяло. Съществува връзка между инсулиновата чувствителност на клетките и затлъстяването.

Съществува и обратната връзка: между мастните клетки и другите хормони. Много хормони, като грелин, адреналин, тироиден, глюкагон, инсулин и други, определят метаболизма на мазнините.

Последствия от затлъстяването

При хора със затлъстяване енергийният разход в покой е повишен. Това се дължи на по-големия обем мастна тъкан. Термичният ефект на храната при затлъстяване е също намален. Учените са установили връзка между инсулиновата резистентност, затлъстяването и диабета. Оказва се, че затлъстяването е състояние на хронично възпаление с високи концентрации на адипоцитокини в кръвта. По-големите количества на лептин в кръвта при жените спрямо мъжете (свързано с по-високите % на мастна тъкан в тялото) са причина за развитието на автоимунни заболявания по-често при жените.

Освен това е установена пряка връзка между високите нива на мастна тъкан и понижения имунитет, както и увеличените нива на коагулиращ фактор, което може да доведе до атеросклероза. Съществува и обратна връзка между затлъстяването и оксидативния стрес и болестите. Затлъстяването се определя като хронично заболяване с много отрицателни ефекти върху здравето на човека.

Затлъстяването и тестостерона

За всеки, който се занимава с фитнес и иска красиво и мускулесто тяло е ясно, че най-добрият „приятел“ на тренировките е мъжкият андрогенен хормон тестостерон. Както вече обсъдихме последствията от биреното коремче за хормоналната хомеостаза не са добри. Тестостерона, разбира се, също се оказва засегнат от по-високите нива на подкожни мазнини.

Мастната тъкан увеличава активността на ароматизиращите ензими

Ролята на ароматизиращите ензими в организма е превръщането на мъжките андрогенни хормони (тестостерон) в женски такива (естрогени). В общи линии по-високи нива на активни ароматизиращи ензими означават по-ниски количества на тестостерон и по-високи на естрогени. Оказва се, че мастната ни тъкан играе и ролята на депо за ароматизиращи ензими, което се превежда в по-ниски тестостеронови нива.

Мастната тъкан неутрализира действието на DHT

Дехидротестостерон (DHT) или 5-алфа-дехидротестостерон (има и други имена) е полов адрогенен хормон,естер на тестостерона, който циркулира в кръвта ни. Той предизвиква същите ефекти като тестостерона, само дето е доста по-силен от него – афинитета му на свързване към андрогенните рецептори е 2-3 по-силен, отколкото този на тестостерона. Около 5 % от свободния тестостерон в тялото ни, под въздействието на ензима 5-алфа редуктаза, се превръща в по-потентния хормон дехидротестостерон.

Група канадски учени откриват как ензими, отделяни от мастните клетки неутрализират молекулата на дехидротестостерон чрез редуцирането на молекулата на друг краен продукт, който не притежава действието на дехидротестостерона. Те заключават, че това е една от причините за намалените нива на андрогени в кръвта при хора с наднормено тегло.

Висцералните мазнини се свързват с ниски нива на тестостерон

Висцералната мастна тъкан обгражда органите вътре в тялото ни и се различава от подкожната. Тя е наистина опасна за здравето на организма. Високите висцерални нива на мазнини се асоциират с сърдечно-съдови болести, диабет, затлъстяване на черния дроб и метаболитния синдром. Друг ефект от наличието на висцерални мазнини са ниските нива на тестостерон.

Високите нива на лептин са обратно пропорционални на тестостерона

Както вече отбелязахме, лептинът е един от основните хормони, които мазнините отделят. Лептинът е наричан хормон на наситата и отговаря за чувството на глад и апетит, заедно и с другите му функции. Интересното, което учените са открили, е че високите нива на лептин винаги се асоциират с ниски тестостеронови такива.

Затлъстяването и високите нива на кортизол вървят ръка за ръка

Кортизолът е основния хормон на стреса, отделян от надбъбречната жлеза. Отдавна се знае за връзката на високите нива на кортизол с ниските нива на тестостерон в организма, но връзката му с наднорменото тегло бе разкрита по-късно. Високите нива на кортизол увеличават висцералните мазнини, увеличават активността на ароматизиращите ензими, намаляват тестостерона и увеличават оксидативния стрес в клетките.

Мастната тъкан изпълнява жизнено важни функции в нашето тяло. Без нея не бихме могли да живеем, но пък и голямото ѝ количество оказва безброй негативни ефекти върху нас и начина ни на живот. Ако не сме професионални спортисти и кариерата ни зависи от това, а сме средностатистически, полагащ грижи за своето тяло човек, то трябва да поддържаме нивата на мазнините в разумни граници (според екипа на FitnessBible – около 10 %), което би означавало здрав дух в здраво тяло.

Екипът на „Аптечко“
Радвайте се на добро здраве!

Източници:

Trayhurn P1, Beattie JH. - Physiological role of adipose tissue: white adipose tissue as an endocrine and secretory organ - Proc Nutr Soc. 2001 Aug;6
Rasouli N1, Kern PA. - Adipocytokines and the metabolic complications of obesity - J Clin Endocrinol Metab. 2008 Nov;93
Paresh Dandona,Ahmad Aljada,Arindam Bandyopadhyay - Inflammation: the link between insulin resistance, obesity and diabetes - Division of Endocrinology, Diabetes and Metabolism, State University of New York at Buffalo and Kaleida Health, 3 Gates Circle, Buffalo, NY
Herbert Tilg & Alexander R. Moschen - Adipocytokines: mediators linking adipose tissue, inflammation and immunity
„Histology and Cell Biology“ - Abraham Kierszenbaum
DJ Wake¹, C Elferink¹, E Rask², J Westerbacka³, DEW Livingstone¹, S Soderberg², H Yki-Jarvinen³, T Olsson², R Andrew¹ & BR Walker - Increased aromatase expression in human subcutaneous adipose tissue in obesity - Endocrine Abstracts (2004)
Fat belly neutralises DHT - J Endocrinol. 2006 Dec; 19 1
M. A. Boyanov, Z. Boneva, V. G. Christov - Testosterone supplementation in men with type 2 diabetes, visceral obesity and partial androgen deficiency - 2003, Vol. 6, No. 1 , Pages 1-7
Garcia-Mayor RV1, Andrade MA, Rios M, Lage M, Dieguez C, Casanueva FF - Serum leptin levels in normal children: relationship to age, gender, body mass index, pituitary-gonadal hormones, and pubertal stage. - J Clin Endocrinol Metab. 1997 Sep