„Наследството на баба“:
Киселиче (Oxalis acetosella)
Някои неща ги няма в интернет, нито в съвременните книги!
Вековните тайни за билките, например, умело се пазят в стари, покрити с дебел прах, дори миришещи на мухъл книги, написани на стария правопис, а в не малко случаи и много по-стари, разбира се… сред пожълтелите страници в онази изоставена тетрадка в долапа на баба, която тъй грижовно е пазила десетки години!
Добре дошли сред редовете на „Наследството на баба“, където ще разкриваме някои от тайните на природата, които ще ни помогнат за редица заболявания, но… само баба ги знаеше!
Днес съм особено кисел, но не защото настроението ми е такова, а защото ще разкажа за така наричаната от всички билка - обикновено киселиче. Разбира се, можете да я чуете и само като киселиче, или заешки киселец, или кисела детелина.
Срещаме я в иглолистни и широколистни гори и честно да ви кажа - наслада е за очите. Със своята красота, киселичето се откроява като красиво бяло цвете със светлозелени листа. Като деца редовно късахме листата и ги ядяхме. Тръпка си беше! А баба събираше белите цветчета и ги превръщаше в лечебен чай.
Това е едно от онези растения, които не се сушат, а се консумират пресни.
И както името му говори, киселичето служи при киселини, проблеми с черния дроб и храносмилането. Баба грижливо е описала в стария тефтер, че чаят се приема охладен, два пъти дневно. В случай на жълтеница, възпаление на бъбреците, кожни обриви и глисти - затопляте чая!
Великото на тази билката е, че участва в лечението на начален стадий на рак на стомаха. На всеки час се пият 3-5 капки, разредени във вода, прясно изстискан сок от киселичето.
Един съсед, който живееше на горната улица, страдаше от коварната болест на Паркинсон. Той прибавяше към чая от равнец около 5 капки пресен сок от киселиче, като го пиеше на всеки час. Доволен беше!
Външно, ползвайте го за разтривки на гръбначния стълб.
Добре, че са записките на баба, че някои неща ги няма и по книгите, даже!
Е, кажете, не е ли истинско богатство Наследството на баба?
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
изтoчник: © Verlag Wilhelm Ennstaler, Steyr
издателство: „Бонкомерс - 95“ – Берковица
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Как ни помага растението Невен?
Средиземноморската диета
Последно публикувани
Том и Джери отношения: Гонещият и бягащият във връзката
Как да защитим кожата си от студа
Тревожната привързаност и проблемите в...