На половин оборот:
Как ни помага лекотата
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Понякога в живота става така, че макар да се стараем преко сили, насреща си получаваме посредствени резултати и паразитни отношения, лишени от реципрочността, която усърдията ни заслужават.
Сякаш колкото повече ние “наливаме” в работата, връзката, приятелствата или грижата за родителите, толкова повече се увеличават изискванията към нас. А намалява както честотата, така и качеството на доброто отношение в замяна на нашата самоотверженост.
Ролята на грижещия се, превърната в ратайство
Тогава може да се запитаме няколко полезни отворени въпроса:
- Какво ме кара да се раздавам за близките си? Дали е това, че се чувствам длъжен да изслушвам терзанията и да повдигам духа на семейните членове - нещо като превантивен жест срещу пререкания, отчуждения и лошо настроение?
- Как става така, че в приятелствата си или дори в колегиалните контакти аз бързо се озовавам в ролята на душеприказчик и подкрепяща фигура?
- Може би по този начин първоначално се чувствам приет, а после важен, но в последствие нуждите на отсрещния човек започват да надделяват над собствените ми потребности - и когато решавам да “угодя” на себе си, започват да ме притискат с обвинения в егоизъм и самосиндикалност?
- Как се озовавам в ролята на грижещия се, който следва да се извини за моментите, в които не е наличен за слушател и помагач?
- И как везната на обгрижването и подкрепата неминуемо се накланя към страната на другите хора - в началото подхранвайки усещането за лична стойност и незаменимост, но в последствие превръщайки ни в ратаи на чуждите нужди и обект на сопнато и въдворяващо отношение? Такова, като към обслужващ персонал.
Чевръстият сръчко, заринат от множащи се задачи
И още един полезен въпрос, който навярно с питането си осветлява потребността на раздаващите се и служещи хора да дават абсолютния максимум от себе си в работата.
Какво ме подлъгва/привлича/съблазнява/принуждава да полагам извънредни усилия и да действам чевръсто, изобретателно и ефективно - а като награда да получа нещо незначително и незадоволително (плюс тлъст анекс към задълженията си, щом се справям чак толкова добре)?
Златна кокошка на евтина цена
Какво изпитвам към хората, които действат по-пасивно и на моменти даже мързеливо, но сякаш постигат добро отношение, финансови облаги, уважение и още повече свободно време?
Какво в тях ме дразни?
Може би бавността им по отношение на импулса да впечатлят околните или да отгатнат нуждите им.
Или липсата на талант да се настроят така добре към чуждите очаквания (за сметка на собствената си изгода), че да се превърнат в “златна кокошка” на ниска цена - било то като служител, приятел, партньор или играч в роднинска констелация.
Лекота, креативна половинчатост и здравословен егоизъм
Хората, които другите обективно определят като “пълни егоисти” имат да учат как да се настроят и загледат в отсрещния човек с базова хуманност и отстъпчивост.
Понякога животът волю-неволю им преподава това умение, а понякога сякаш минават между капките и винаги намират на “хляба мекото”, без да ядат тежки шамари като наказание за ненаситността си.
Но онези, които отстъпват с твърде голяма охота, поставят нуждите на другите пред своите собствени, стараят се, спасяват от неволи, сдобряват, насърчават и се раздават до пълна изнемога, получавайки трохички за подвига си по доказване - те могат да се научат на малко креативна половинчатост и здравословен егоизъм.
Спирачка върху помагачеството
Първа крачка към усвояването на непознато умение е спирането на автоматичната стара реакция.
В нашия случай това би означавало да се наложи един репер върху отзивчивостта и хвърлянето с подскок в служба на другия човек.
Оттук идва и идеята за половинчатостта в служенето - да можем да проявим колебание дали да сме полезни. И да стоим с въпроса “Какво искам и от какво се нуждая аз самият?” вместо “Какво се очаква от мен?”.
Парадоксът понякога е, че колкото повече помагаме, спасяваме, подкрепяме, бачкаме и се доказваме, толкова повече изнемогваме, губим усещането за връзка със себе си, уважителният тон към нас намалява, изискванията се множат и вместо гордост от усърдията си, ние започваме да трупаме негодувание.
Номерът е да си позволим да вярваме, че не е необходимо да се представяме блестящо или да сме в полза на околните, за да заслужим мястото си в работата или на семейната маса, ролята на приятел или позицията на партньор.
Интересно е да видим какво би се случило, ако спрем да се престараваме.
Подсказка: първо отношенията ни могат да се влошат (като при всяка промяна) и после да преминат на едно ново и по-удовлетворяващо ниво - или да бъдат разрушени за всеобщо добро. Но най-вече нашето собствено.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Как ни помага растението Невен?
Куркума - защо да започнем да я използваме?
Последно публикувани
Как да бъдем жертвата във всяка ситуация
„Наследството на баба“: Жълта мъртва коприва (Lamium galeobdolon)
Фалшивостта и отчуждението от себе си