Лимеренцията: съдбовно влюбване или пагубна идеализация
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Понякога обикновени емоционални явления се хиперболизират до величината на неповторим феномен. Например едностранно интензивното влюбване може да бъде преживяно като Голямата любов – неоткриваема никога повече и никъде другаде, но за жалост компрометирана от неясни намерения, празни обещания и изненадващи изчезвания.
Краката ни се подкосяват от привличането. После се подкосяват от незнанието или отхвърлянето.
В някои мигове или дни се чувстваме обожавани – и то именно заради чертите, с които сами се гордеем, но досега хората в живота ни сякаш са пропускали да отбележат като чак толкова прекрасни.
А в други сякаш тревогата ни превзема. Не успявайки да преодолеем натиска на въпроса „Какво се случва?“ и да сдържим порива към разтревожено приближаване към обекта на чувствата ни, ние започваме да умоляваме за вниманието и посветеността, на които само ден по-рано сме се наслаждавали сякаш ще бъдат основата на нашите отношения.
Някой някога ми каза, че „пеперудите в стомаха“ са следствие от резонанс между травмата, която носим от деца в свързването с обичани фигури, и персонажът, в който се влюбваме магнетично – за да изживеем същата тази травма още един път. Но с нов герой.
През 70-те години на двадесети век психоложката Дороти Тенов измисля собствен термин за състоянието на извънредно силно и дори мъчително влюбване. Нарича го „лимеренция“ (от англ. “limerence”).
Влакче на еуфорията и ужасите
За разлика от по-обикновените варианти на влюбването, което лека-полека преминава от идеализация към отрезвяване, при лимеренцията емоцията остава някак заклещена в първоначалните етапи.
Изпитваме неутолима жажда както за мигове на единение, така и за потвърждения на чувствата на отсрещния човек – които изглеждат едновременно примамливо интензивни и плашещо ненадеждни.
Когато нашият властелин не е наличен за контакт (а той регулярно не е, защото съществуват условия, правещи връзката невъзможна), ние изпитваме безутешна тревожност какво ли прави в момента, мисли ли за нас, жадува ли ни по сходен начин, ако ни жадува така, защо не ни потърсва.
Ревността се редува с гняв, а горещите признания – със злостни забележки.
Полекичка, ако танцът на ненаситно домогване до „Голямата любов“ продължи със същия ритъм, ние може да се превърнем от приласкаващата изкусителка в умоляващата и овикваща досадница, която хем вдига точките на другия със своята заслепеност по него, хем го отблъсква със своята настойчивост и прилепчивост.
Гонитба без хващанка
Обикновено, за да се подклажда лимеренцията, която наподобява разрастващо се възпаление, е необходимо обожествявания човек да бъде по някакъв начин недостижим и непостижим.
Това може да е така, защото той има друг официален партньор и семейство или е емоционално променлив и не знае иска ли сериозни отношения или ексклузивна връзка само с един човек. Може и да е защото нещо в неговия обожател хем го привлича, хем не му достига или му идва в повече.
Каквато и да е причината за невъзможността на единия човек да бъде отдаден и наличен за градивни отношения, тя резонира с някаква често неосъзната потребност на идеализиращия го партньор.
Той се доказва неуморно, моли, чака, обгрижва и впечатлява, вдига скандали за внимание, поставя безрезултатни ултиматуми, и в крайна сметка влудява и себе си, и своите близки, които наблюдават саморазрушителната му агония с почуда и притеснение.
Порочен кръг на надежда и безнадеждност
Ето някои от основните симптоми на лимеренцията, които понякога се припокриват с елементи на здравословното влюбване, но в случая на лимеренцията остават без отговор, без облекчение и хронифицират в порочен кръг на изгаряща надежда и тревожна безнадеждност:
✓ Постоянно усещаме тревога и напрежение – кога ли ще се видим, мисли ли за мен, обича ли ме, не ме ли обича
✓ Изгаряща и хронична ревност, която е насочена или към официалния партньор на избраника, или се основава на неконтролируеми фантазии за привличане към трети лица
✓ Идеализираме неповторимостта на този човек, още в самото начало на връзката или дори преди нейния старт
✓ Изпитваме чувства на малоценност и засраменост – преживяваме себе си като срамежливи и непохватни, понякога се чувстваме непривелкателни, съгласяваме се, нагаждаме се, преструваме се
✓ Изпадаме в еуфоричен екстаз, когато нашият възлюбен чат-пат ни демонстрира силата на собствените си чувства
✓ Четем между редовете и улавяме всяка дума и жест, сканирайки за знаци, че сме жадувани по същия начин, по който неизлечимо жадуваме ние самите
✓ Изпитваме странно удоволствие от кавгите и пререканията, защото те водят до интензивен и опияняващ период на „меден месец“
✓ Разместваме и отменяме ангажиментите си съгласно плановете на нашия човек – за да не изпуснем абсолютно никоя възможност да бъдем заедно
✓ Никога не знаем със сигурност статута си в живота на този човек, както и какво предстои за нас като двойка
✓ Семейството и приятелите ни се притесняват за нас и се надяват да ни дойде “акълът в главата”, докато ние ги обвиняваме в това, че ни завиждат за холивудския романс или че нищо не разбират от истинска любов
✓ За съжаление, често те, а не ние, са правите
Стар сюжет с нов герой
Ключът към разрешаването на тази „закучена“ история често се намира в осъзнаването на нейните прилики с истории от детството ни. Когато си позволим да се отдръпнем няколко крачки настрани в здравомислието и позволим на хормонално-невротрансмитерния коктейл от тревога и еуфория да се отцеди от тялото ни, може да ни хрумне отрезвяваща мисъл.
Това не се случва за първи път.
Може би, когато сме били малки, някой от родителите ни или и двамата са били недостъпни. Прекалено заети, потънали в себе си и собствените си дилеми, преработени или омаломощени до апатия – причините за чувството на емоционална дистанция от родителя може да са различни.
Пътят навън от каторгата на лимеренцията
Както в миналото, така и в настоящия ни наратив, ние навярно изпитваме болка от невъзможността за чест и задоволителен досег с обекта на нашата влюбеност, но също така и неутолима жажда за осъществяване на близост и получаване на сигурност от същия този ненадежден обект.
Целта на това припомняне не е да се самобичуваме за поредния случай, в който не ни обичат, както ни се иска. А да се намали и, ако е възможно, обезвреди магията на лимеренцията.
Защото често вместо да задълбочава отношенията ни и да облагородява живота ни, тя ни държи в плен на саморазпалващи се и неутомили емоции, които се въртят в кръг, жадни за осъществяване, но обречени на неосъществимост.
Когато осъзнаем, че историята не се случва за първи път, може да намерим и изхода от нея. И нейната илюзорна прекрасност, като нещо жадувано, но неподвластно на придобиване – като добронамереното внимание на родителите ни или конструктивният им интерес към нашата малка личност, или последователността и надеждността на техните действия, или безусловността на тяхната любов.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Как ни помага растението Невен?
Куркума - защо да започнем да я използваме?
Последно публикувани
„Наследството на баба“: Бял имел (Viscum album)
Рай и Ад: Фази на връзката с нарцисист
„Наследството на баба“: Иглика (Primula veris)