Фузията – близост със задушаващи условия
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Понякога двама човека така се сближават, че започват да се тровят.
Това може да се наблюдава между майки и деца, между сестри, между приятели и в групи. Основна характеристика на фузията е, че единият човек би искал да намали или дори да преустанови близостта, докато другият я налага с подновени усилия, манипулация и заплахи. Така той затяга възела на взаимозависимостта и ограничава суверенитета на радетеля за свобода във връзката (или освобождение от връзката).
Не може ти да просперираш без мен
Всяка фузия започва с презумпцията, че другият е страхотен човек. В началото двамата участници си прекарват весело и се допълват. Често те споделят общ проблем или тревога и намират в близостта си лек срещу терзанията.
Недостатъкът на този вид подкрепа е нейната условност. Обикновено, ако единият се избави от обединяващото затруднение, другият чувства това като несправедливост и дори като предателство. Той би предпочел взаимно упование в недоимъка или страданието пред това да остане сам с дилемата си, а неговият доскоро любим роднина или приятел да намери решение за себе си.
Решението тук би могло да бъде единствено радостно събитие, което спохожда едновременно и двамата участници – и в идеалния случай им носи еднаква облага (като награда за изтърпените неволи).
Темата, от която пламва пожара
Има теми, които не трябва да се повдигат – или стават причина за сражения за надмощие и въдворяващи скандали. Обикновено подобни теми са свързани или с някакво самосиндикално решение на единия участник във фузията, или със занимания, застрашаващи усещането за заедност и взаимозависимост.
Отдалечаването и самостоятелността са едни от най-вероятните теми за стартиране на люта разправия или истеричен пристъп. Да кажем, двама партньори са се влюбили преди няколко месеца и са преминали през периода на слятост и идеализация.
Единият решава да започне да ходи на тенис вечер, докато другият си няма занимание за това време от деня. Освен да чака своя възлюбен да се прибере, надявайки се да е скоро, за да се отдадат на заедността, която несмущавано са практикували преди.
„Извънкласното“ занимание обаче толкова дразни скучаещия без любимия си партньор, че го кара да досажда с напомняния за това кое време е и да задава ревниви въпроси.
Ако по-демократичният партньор запази своята неотстъпчивост, това може да доведе до по-чести разправии и протестиращо поведение от зависимия партньор. Ако от страх пред ултиматумите и турбуленцията в отношенията той се подчини на ограниченията, може да започне да изпитва таен гняв, апатия и усещане за обезличеност.
Висок таван за реакциите, нисък – за действията
Стигайки до темата за ултиматумите, важно е да споменем, че във фузията често има висок толеранс за пламенни реакции, недоволни речи и обвинителни словоизлияния. Разбира се, с времето и редовността на драмата, тяхната магическа сила се изчерпва и толерантността на слушателя и зрителя към интензитета на представлението изтънява.
Или съществува и друг вариант – вдигат се скандали, редувани с меден месец на разбирателство. Така до следващото провинение, последвано от нов и доста сходен с предходния скандал. Този цикъл се превръща в есперантото на двойката (или на дуото, в случай, че става дума за роднини или приятели).
Важното тук е, че буйстването, обидите, ултиматумите и драматичните заплахи за напускане не прерастват в действия. Заплашващото лице често не разполага с решимостта да осъществи своите ултиматуми, а сплашваното лице се опасява, че ако изостави така нуждаещата се от него личност, това може да я изложи на рискове, свързани с нейното добруване, здраве и живот.
Танцът на свръхфукционалния и дисфункционалния
Често, но не задължително, във фузията единият играе ролята на справящ се, а другият на несправящ се. Единият е адекватен, грижещ се и разбиращ (в ролята на родител), а другият е нестабилен, нуждаещ се от грижа и очакващ разбиране. Обикновено той е този, който вдига скандалите и праща ревнивите сигнали (и съобщения).
Поради своята невъздържаност и спешни нужди, той би могъл да бъде приет за човека, който играе детето във връзката.
Разбира се, тези роли могат да се преплитат и редуват, като стартиращият скандалите човек е същият, който предоставя грижа, но пък не се справя толкова добре с живота или кариерата си.
Също така, свръхфункционалният участник може да е този, който се нуждае от чести и убедителни демонстрации на привързаност и обич и подема пламенни разправии, ако усети, че позицията му като незаменима половинка е застрашена.
Ако аз оклюмам, оклюмваш и ти. Ако тържествувам, тръжестуваш с мен
По правило във фузията има очакване и двамата участници да се чувстват еднакво добре или зле. Това правило, което звучи удобно, е особено сковаващо за автентичността на емоциите в отношенията.
Във фузията съществува и правилото ако единият се чувства тъжен или унил, другият да не си позволява да довлошава състоянието му с невъздържани демонстрации на безоблачно настроение.
Често разминаване в настроението може да стане причината за пламването на пререканието. По подразбиране несъобразителният партньор бива обвинен в предателство, безчувственост и незагриженост. Щом аз съм посърнал, а ти си нахилен, явно не ти дреме за мен – това е логиката на обвинението в недопустима различност.
Подобно на каишката с ток, поставена на врата на своенравно куче, изискването за уеднаквени настроения държи импулсивността на човек под контрол и създава предварително чувство на вина в момента, в който се породи емоция, несъгласувана с „любимия човек“.
Как се излиза от фузията – ако, разбира се, го искаме
Неприятният отговор е, че няма как да се откъснем, без да причиним или изпитаме болка. А май-често се случват и двете.
Фузията рядко подлежи на хитро и постепенно отхлабване. По-популярен е случаят, в който тя се разкъсва със сила. Това обикновено се случва в момента, в който чашата на единият партньор рязко прелива.
Преливането на чашата е засилката, необходима на по-затруднения от фузията партньор, за да се оттласне от своя мил и драг любим достатъчно крайно и решимо, че да не се изкуши да се върне в пристъп на страх и вина.
Това може да се случи, когато вдигащият драматични скандали партньор наистина прекали невъздържано. С това той дава зелена светлина на отсрещния човек да реагира най-сетне с действие, а не с думи или временно разсърдване на притискането, неуважението и контрола (прилагани с възпитателна и превантивна цел и, естествено, с най-добри намерения).
Има варинати, в които една връзка, стигнала до нивото на фузия, може да се преобрази и да продължи да съществува в по-демократичен вариант. Но пътят на претопяването минава отново през временната раздяла и плавното завръщане един към друг с променени очаквания и прийоми за изискване на своето, налагане и опазване на близостта.
Както при повечето връзки, когато бурята е настъпила, участниците са оцелели, а уроците са научени, може да започне нов етап в отношенията.
И, да, той може да не превъзхожда по сладост предходния вариант на слятост и допитване за всичко един до друг, но със сигурност го превъзхожда по функционалност и пространство, предоставено за автентична самоизява, здравословно отдалечаване и спонтанност.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Как ни помага растението Невен?
Куркума - защо да започнем да я използваме?
Последно публикувани
Как да бъдем жертвата във всяка ситуация
„Наследството на баба“: Жълта мъртва коприва (Lamium galeobdolon)
Фалшивостта и отчуждението от себе си