366 Александра Петрова May 2, 2024

2 роли от детството, които ни носят неприятности

  Автор: Александра Петрова – терапевт
  Запазете час: about-face.meFBIG
   
Повечето от нас имат някоя роля, в която са били поставени или която им е станала свойствена в детството - и от която не успяват да се отучат, въпреки че работи в техен ущърб.

Подобни роли може да са в сляпото ни петно и да не забелязваме кога влизаме в тях, с което реагираме по обичайния си начин на стресираща или предизвикателна ситуация.

И си навличаме същите неприятности както в детството ни.

Пътят към освобождаването от ролята минава първо през това да забележим коя роля играем, кога тя се активира и пред кого най-често влизаме в нея. С осъзнаването на процеса ние естествено започваме да развиваме неохота да играем старата си роля, защото осмисляме негативите, които тя ни носи.

Така с времето ние може да се приучим да реагираме по различен начин - не насила, за да демонстрираме с превантивни цели поведение, което си налагаме, а защото вътрешните импулси започват да се изменят и да ни подтикват към реакции и отговори, които допреди това са ни се стрували нетипични или дори невъзможни.

Нека разгледаме няколко роли, в които може да сме “залепнали” от ранните си години - и да сме забравили, че всъщност при определени обстоятелства автоматично влизаме в тях.

Повече за самосаботажа може да прочетете тук.

Нацупеното тийнейджърче

Можем с лекота да си представим образа на придирчивия и раздразнен юноша, който върти очи в провокативен жест на досада докато родителят му го заговаря за нещо ежедневно, прави му забележка или задава рутинен въпрос.

Целта на това поведение в повечето случаи е просто диференциация от родителя, а не представлява експоненциално нарастваща неприязън. Въпреки че докато процесът трае това поведение може да се усеща от родителя именно като демонстрация на (незаслужена) неприязън.

Един възрастен човек, който често играе нацупения тийнейджър, обикновено реагира ненужно рязко и нападателно на упреци и критика.

Той не може да толерира дори градивните коментари с привкус на недоволство и е изключително сензитивен (и реактивен) на забележки свързани с характера му, както и на опити свободата му да бъде ограничена с призив за спазване на конкретни отговорности.

Проблемът на ролята на троснатия тийнейджър е, че когато по време на тежък период или стресиращ етап в живота, човек влиза в нея твърде често, той започва да отблъсква околните.

И вместо да ги приканва към съдействие и подкрепа, с резките си, на моменти язвителни и обидни реакции, тази личност може да остане сама и да бъде по-разярена в своята непогрешимост и правота.

Докато не си научи урока, не започне да излиза от ролята и не усвои умението на кооперативността и равнопоставеността, вместо ядовито да налага волята си чрез грубиянщина и изискващо поведение.

Повече за разликите между асертивността и арогантността може да прочетете в следната статия.

Най-доброто дете

Тук попадат всички хора, които са перфекционисти и се страхуват от грешки. Те могат дълго да се колебаят преди да вземат решение, като сами се вкарват в мъчителния порочен кръг на безконечното премерване на рискове и изчисление на непредвидени обстоятелства.

По този начин порасналото “най-добро дете” често изостава със сроковете, дотолкова че му се налага да прекарва безсънни нощи в задъхано наваксване и стрес на талази. Въпреки това огромното му притеснение да не би да разочарова околните успява да го придвижи до финала на задачата или проекта в последните дни, часове и минути до изтичането на срока.

В отношенията си с околните тези хора може да изглеждат стерилни и фалшиво добронамерени.

Тяхната усмихната фасада е усвоена в детството, когато или е била насърчавана и налагана като “добър пример” отвън, или е възникнала в отговор на изпитания, свързани с предпазването от агресия или опита детето да се интегрира в отхвърляща нова среда (например ново училище или при неколкократни смени на училището).

Както можем да се досетим, приветливостта и слабите граници на тези хора спрямо околните съвсем логично може да им навлекат натрапници.

Другите започват да ги използват за помощници, душеприказчици и спасители, а когато “доброто дете” се опита се дистанцира или изплъзне вежливо от задължението си да обслужва чужди нужди, околните възмутено му напомнят, че това е егоистично и че необходимостта от отдих е равносилна на предателство в тежък момент.

Пътят към промяната за хора, които играят ролята на “най-доброто” дете може да се състои в това да започнат да чувстват гнева си спрямо попълзновенията на своите приближени.

За тях е добре да си помислят какво губят с това, че се държат сервилно и услужливо с останалите - докато може би вярват, че печелят благоразположение и одобрение. Както когато са били малки дечица във враждебна среда, в която е трябвало да намерят начин да преодолеят опасностите и да намерят своето място.

Тогава е възможно усмивката да е била техният талисман, а раболепието провереният механизъм за обезоръжаване на евентуално злонамерените други участници.

Когато дефинира, укрепи и отстоява границите си, “най-доброто дете” може да започне да гради реципрочни отношения, в които останалите знаят къде да спрат и естествено подхождат с мярка и уважение.

Пътят към промяна

Разбира се, съществуват още много други роли, които може да сме научили от детството си и да играем като възрастни в свой ущърб, вкарвайки се в приличащи си сценарии със сходен развой и понякога идентичен завършек.

Може да играем ролята на жертвата, на тормозчията, на вечния приключенец без пристан и отговорности, на чудака, на съблазнителя или пък революционера, който има нуждата да провокира и променя.

Всяка една роля по своята същност е неутрална - това, което я прави донякъде вредна за нас и често за отношенията ни не е естеството на ролята, а честотата, с която тя се упражнява.

Когато разпознаем коя роля играем твърде често (особено в моменти на напржение или при определени стимули и провокации), можем да се запитаме откъде сме научили това, как сме избрали именно тази роля, от какво ни е предпазвала тя и какви беди ни е навличала още в миналото, както и сега.

Така ние правим несъзнаваното поведение съзнавано.

Подлежащо на избор дали да бъде просто хрумка или действие.

И в някакъв момент може да се опитаме да реагираме по различен начин. И да успеем.

Повече за освбождаването от стари роли в живота може да прочетете тук.

Аптечко – с мисъл и грижа за хората

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена