404 Александра Петрова June 13, 2024

3 белега на страха от обвързване

   Автор: Александра Петрова – терапевт
   Запазете час: about-face.meFBIG
   

Повечето хора, ако ги попитаме „Искате ли връзка“, ще отговорят, че да.

И както съществуват онези, които не могат да живеят без връзка и все са в отношение с някой нов човек, така ги има и хората, които въпреки всичките си усилия, неизменно остават сами.

Понякога те ще ни разкажат как вярват в единствения подходящ за тях човек, а друг път ще зачеркнат всички алтернативи за любов с дебел и мазен черен пастел – защото поредното им начинание се е провалило и светът е приключил (обикновено за кратко) в този ден.

Имаме много какво да научим от тези хора, които не могат да живеят без отношения, но и от тези, които не успяват да оцелеят в отношенията.

От първите можем да научим как да внасяме стабилност и далновидност във връзката си, да се адаптираме към промените и да удържаме на напора на времето, който превръща вълнуващите преживявания в добре познати битовизми.

А от втория тип хора можем да научим как да бъдем сами и да утвърждаваме своята идентичност и автентичност, как да декларираме и отстояваме границите си и как да намираме удоволствия и смисъл в един живот, лишен от ежедневна интимна компания.

Нека разгледаме 3 белега на страха от обвързване, които може да са осъзнати или дори да не подозираме, че изпитваме и прилагаме на практика в отношенията.

1. Намиране на кусури

Най-популярният начин да запазим себе си непромокаеми за добродетелта и харизмата на отсрещния човек е да броим наум или на глас недостатъците му.

Вкопчавайки се в това, което не достига, ние обрисуваме другия като недостатъчно добър, а себе си като спасени от ненужния опит да му предоставим шанс да обори преднамереността ни.

Обикновено намирането на кусури е автоматична реакция, която е възникнала в ранното детство, когато сме имали прекомерно вторачващ се и критичен, авторитарен родител. Попивайки недоволството от него, ние нанасяме щрихите на неодобрението върху възможните партньори в живота си.

И както с критиката и вечното си недоволство родителят е зачерквал нас, така ние зачеркваме потенциалната си връзка. Защото „просто не става“ – но е трудно да обясним защо.

Повече за това как да завъртим нещата, така че да са ни трън в очите, може да прочетете тук.

2. Постоянно „правене на драма“

Да се прави драма може да означава да се прави от мухата слон или да се говори открито и бомбастично за проблеми в отношенията, които биха били премълчани от по-плахите хора.

Хубавото на драмата е, че ако е достатъчно рядка и целенасочена, тя може като кислородна вода да изчисти мухъла във връзката и да я освежи.

Ако обаче изпитваме изкушение да правим драма редовно и хронично ние може тайно от себе си да се опитваме да отчуждим другия.

Да го нападнем, да го омаловажим, да го настроим отбранително и гневно към себе си.

А уж само сме искали да „обговорим“ един проблематичен аспект на отношенията ни.

За това как да редуцираме драмата в своя полза може да прочетете тук.

3. Ултиматуми

Когато дойде времето да поискаме нещо в отношенията, което считаме, че заслужаваме и за което е настъпил подходящия момент, ние може да го направим елегантно и твърдо.

По този начин хем постъпваме самоуважително, хем проявяваме уважение към отсрещния човек.

Но ако искаме да направим заявката си остра и неприятна, можем с троснат тон да я завъртим в посоката на неотстъпчивия ултиматим – най-добре съпроводен с обезценяване на всичко извършено в наше име и името на връзката от другия човек.

Поставянето на ултиматуми е изкуство.

Ако не сме сигурни, че можем да го направим с класа и достойнство, както и да проявим необходимата твърдост след изявлението си, по-добре е да не поставяме ултиматуми.

Защото ако ги поставим и после се отметнем от тях, ще занижим очакванията за проява на уважение към нас самите.

А ако ги направим троснато и прилепчиво, има риск да изглеждаме досадни, притискащи и неуверени.

Повече по темата с крайните изказвания и поведения може да прочетете в тази статия.

Въпросът е, че…

Въпросът, разбира се, не е никога да не правим драма, да не поставяме ултиматуми и винаги да гледаме доброто в другия човек.

А да виждаме кога го правим, след като сме дали шанс и е дошъл моментът за „Видов ден“ и кога използваме тези средства, само, за да насторим другия отбранително и уж случайно да изложим отношенията си на риск или да ги прекратим тотално.

Аптечко – с мисъл и грижа за хората
 

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена