Тревожната привързаност и проблемите в отношенията
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Теорията за привързаността е разработена от Джон Боулби и доразвита от Мери Ейнсуърт през втората половина на миналия век.
Според двамата психолози начинът, по който се привързваме, се изгражда в детството - от първия пример на привързване към нашите родители. А привързаността основно се дели на два вида - сигурна и несигурна. За сигурната привързаност са характерни постоянство, доверие, стабилно самочувствие, автономия, уязвимост, усещане за сигурност и добронамереност.
Несигурната привързаност: недоверие и противоречиви чувства
Хората с несигурен стил на привързване често се борят със съмнение в обичта на другия човек, усещат отношенията застрашени и прибягват до зависими и протестиращи поведения.
С една дума, поради нерешени страхове, недоверие и амбивалентност спрямо обекта на любов в детството (родителят) личностите с несигурен стил на привързване се самосаботират с разнообразна палитра от противоречиви и нелицеприятни изказвания и постъпки, които с времето изтъняват текстурата на взаимоотношенията, вместо да я заякчават.
Несигурната привързаност се дели на три вида. В тази статия и в следващите две ще ги разгледаме един по един, заедно със затрудненията за взаимоотношенията, които те може да създават (дори без да го забелязваме като повтарящ се сюжет).
Редуване на грижата с неглижиране
Амбивалентната или тревожна привързаност се формира при дете, чиято обгрижваща фигура е нечувствителна към нуждите му и е непостоянна в грижите си. Такова дете може да има майка, която ту се приближава прекалено близо и инвазивно, нарушавайки границите на детето с преувеличени жестове на нежност, като например порой от целувки - ту се отнася повърхностно към него и остава равнодушна към демонстрации на явен дистрес.
В един момент майката проявява грижа, а в следващия нехае за състоянието на детето. Непредсказуемото редуване на топлота с незаинтересованост често прави детето тревожно при отсъствието на майката и безутешно при нейната поява.
Когато майката не е наоколо, то става неспокойно и не успява да се ангажира с игри или други интересни занимания, а когато тя се завърне, детето не се поддава на утеха. То остава разстроено и гладно за нещо жизненоважно, но сякаш неопределено, дори след като мама пак е налична.
Жаувани и очаквани така непримиримо и едновременно примирено са именно грижата и заинтересоваността на майката - атрибутите, които създават сигурност в контакта и обезпечават последващото формирана на доверие в хората.
Сервилност и плахост за сметка на увереността
Като възрастни хората с амбивалентно-тревожен стил на привързване може да бъдат срамежливи сред непознати. Те не просто се държат сдържано - те излъчват едно безпокойство, което тушират с приветливост и съобразителност.
Това може да подразни околните, защото така внимателният човек изглежда сякаш крие нещо или се старае излишно да проявява добри маниери и куртоазия, с които натоварва полето и привлича вниманието по негативен начин към своето неумение да се държи естествено и със самочувствие.
Провокация и надменност, които отчуждава другите хора
Обратното защитно поведение може да се наблюдава при един и същи човек в различни ситуации. Поради несигурността, която изпитва и невъзможността да се оповае на вътрешната си увереност като ресурс в непознати ситуация, свързани с хора, човекът с тревожен стил на привързаност може и да започне да се заяжда с околните и да ги провокира.
Особено ако през годините той е полирал своето остроумие и интелект, този човек може да заема ролята на една начетена черна овца, която уж мимоходом посочва обикновеното, ежедневното и битовото в живота на останалите като глупаво и безсмислено.
По този начин чрез своето извисяване над другите хора по силата на интелектуален белег, демонстриран както със самозваност, така и със страх, човекът с тревожна привързаност първи се изключва от групата, уж облекчавайки предварително добре познатата болка от това да бъде изключен или отхвърлен от членовете ѝ.
Математиката е следната: ако ги вбеся или провокирам и те ме изхвърлят, поне ще съм си го заслужил, а ако ме изхвърлят, въпреки че съм показал “най-доброто” от себе си, тогава ще боли много повече, защото ще е несправедливо.
Както е било, когато мама е ставала студена и непристъпна, въпреки че детето се стараело да е добро и заслужаващо любовта, която е усещало в случайни моменти, орисани да не се повтарят по предсказуем начин.
Обичта съществува редом с гнева
Думата амбивалентност е ключова за разбирането на тревожния стил на привързаност. В английската дума ambivalence “ambi” означава “и двете”, а “valаnce” означава “жизненост, енергия”.
По този начин да бъдем амбивалентни значи да изпитваме силни негативни и силни положителни чувства към един и същи човек или една и съща ситуация. Обичта съществува редом с гнева към другия, а вярата в неговата надеждност се съпътства неизменно от подозрението, че той е непрозрачен и не трябва да му се има доверие.
Последиците от амбивалентната привързаност може да създадат най-много неразбории в романтичните отношения.
Възможно е човек с такава привързаност да успява да поддържа приятелствата, познанствата и колегиалните си отношения с известна лекота, извличайки удовлетворение от тях и съумявайки да намери облекчение за своите подозрения и тревога без да изпада в крайности или кризи.
Просто залогът там не е толкова голям, колкото в любовните отношения. Които наподобяват първата любов - мама. Домогването до нейната любов и жаждата мама да е най-сетне окончателно спечелена, само за да открием, че топлотата и всеотдайността са си били за днес, а утре тя може да е неналична или обезпокоително променена.
Историята, която се случва за пореден път
Напред в живота има вариант това преследване на “невъзможното” да се превърне в повтарящ се сценарий - разиграван неколкократно със скритата надежда да се промени “краят на историята”.
Така човекът с тревожна привързаност може да “се оказва” в романтични отношения с хора, които ту ги има, ту ги няма - каквато и да е причината за това накъсване в свързването. Тя може да е в това, че неговите избраници имат навика да се самовглъбяват или да се държат темерутски, с което затварят вратата на свързването, общуването и обмена на нежности. Точно както се е случвало с мама.
Човекът с тревожна привързаност започва да усеща добре познатата, но неназовима нужда да възстанови сигурността в контакта. И тук започват неговите протестиращи поведения, които често влудяват партньора му.
Протести, сцени на ревност и ултиматуми
Ако като малко дете амбивалентно привързаният човек е плакал безутешно (и понякога е бил гушкан, за да се успокои, а друг път оставян да се “оправи” сам), като възрастен той прави същото. Избухва в плач, прави сцени на ревност, заяжда се на тема дали партньорът му е погледнал на някъде другаде, дали е чул какво е казал нашият човек или пак блее и си прави оглушки.
От демонстрации на съкрушеност до самоунизителни умолявания за внимание и възстановяване на усещането за сигурност и свързаност, човекът с тревожна привързаност наистина не може да спре да настоява да бъде обичан с постоянството, което не е получил като бебе и дете.
Дует, в който всеки натиска бутоните на другия почти с всяко движение
Усложняващ фактор за ситуацията му е това, че той често се оказва в дуо с човек с избягващ стил на привързаност (който ще разгледаме по-подробно в следващата статия). По този начин се гарантират приликите с най-ранния модел на свързване, този с мама.
Избягващият партньор обича свободата и автономията и мрази драмата и обсъжданките на чувства. Той често усеща напора за внимание на тревожния човек като задушаване, което може да изтърпи, защото е надежден тип - но не иска, защото му напомня за нарушаването на границите му с емоционални изблици и инвазивни поведения от страна на родителите в собственото му детство.
По този начин в танц на догонване и избягване се оказват един човек, който на всяка цена жадува да бъде обичан и свързан, без другият да променя отношението или държанието си към студено и повърхностно, и друг човек, който се опитва да избягва усилването на чувствата и привързаността - и част от асортимента му от подходи за осуетяване на интимността включва именно студено и повърхностно поведение.
Повече за избягващия стил на привързаност прочетете в следващата статия.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Как ни помага растението Невен?
Средиземноморската диета
Последно публикувани
Том и Джери отношения: Гонещият и бягащият във връзката
Как да защитим кожата си от студа
Тревожната привързаност и проблемите в...