Том и Джери отношения:
Гонещият и бягащият във връзката
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Ако хората с тревожен стил на привързаност често биват определяни като “драматични” и “лепки”, то онези с избягващ стил на привързаност пасват на описанието “вълк единак”. Тихи, дистанцирани, обрани, мистериозни и недосегаеми, тези личности излъчват самодостатъчност, скромност, експертиза и емоционална аскетичност с меланхоличен привкус.
Този хладен и на моменти дори безчувствен профил привлича като пламък в мрака не кого да е, а личността с тревожна привързаност. Онази, на която отредихме специално място в предходната статия.
На поход за трудна любов
Примамена от приликите със своите недостъпни родители (или единия от родителите), въпросната личност поема на поход по завоюване на невъзможното - въоръжена със сечивата на съблазняването, спасяването, увеселяването, размразяването и зашеметяването.
По този начин човекът с тревожна привързаност всъщност овековечава невъзможността да намери отговор на своята дилема - как да получи големи и засищащи количества любов, като я търси на местата, в които тя е дефицитна стока?
Когато хора с тревожна и избягваща привързаност се окажат във връзка (или в особената ситуация на гонещ, който иска връзка, и бягащ, който ту иска, ту не иска връзка) получава се дуо, в което всеки натиска бутоните на отсрещния човек с почти комична точност.
Тревожната личност настъпателно се приближава, а избягващата личност се накланя назад.
Гонещият и бягащият
Човекът, който има нужда от уверения в стойността си чрез думи, дела, погледи и физически контакт, се опитва всячески да си ги набави като усилва интензитета на близостта, разкрива се, настоява за по-чести срещи, предлага общи планове, сърди се, прави сцени и поставя ултиматуми, а после се извинява и завръща драматично след като се е зарекъл, че си тръгва окончателно.
От другата страна човекът с избягващ стил на привързаност ловко се дистанцира от близостта, която започва да усеща като задушаваща. Той отговаря уклончиво (и рядко!) на предложенията за взаимни преживявания, гледа безмълвно пред себе си докато тревожната личност изрежда аргументите за своята разстроеност с патос и ужас.
Патос, че е намерила верните (и силни) думи, с които най-сетне да убеди изплъзващия се любим колко хубаво е в хватката на интимността. И ужас, защото с всяка следваща непремерена дума, нагнетена с емоция на обида и жажда за внимание, тя усеща, че отблъсква човека с избягващата привързаност.
Алергичен към умоляващи и обвинителни разговори, той се “защитава” зад стена от самообладано мълчание, което за нещастие на тревожната личност е непромокаемо за сълзи и молби.
Последиците от прекаляването
Тревожната личност не може да си преведе този ступор като реакция на страха от сближаване или на травма, свързана със сурово и засрамващо родителство, а отдава охладняването на това, че за пореден път отсрещният не успява да я обикне.
С това си заключение тревожната личност допълнително подклажда своя ужас, че не е възможно подобно отхвърляне и изплъзване да се случва за пореден път в живота ѝ и този път тя трябва да направи всички по силите си, за да го предотврати.
И тогава натиска педала на драмата още по-силно. В някои случаи твърде силно.
Когато натискът стане нетърпим за човека с избягваща привързаност, връзката или приключва, или бива оставена на пауза - с негласното споразумение, че тревожния човек е прекалил и му предстои дисциплинарка под формата на лишение от общуване.
Времето “размисъл”
В това време за възстановяване от сблъсъка човекът с тревожна привързаност често е неспособен да мисли и да се вълнува за друго, освен за предстоящия развой на отношенията. Може да не спи добре, да не се храни добре, да не се чувства добре - в очакване на присъдата или проработването на късмета си.
Той се обвинява, че е прекалил и се гневи на другия, че го “разиграва” - но вътрешно сякаш или предусеща, че причината за дистанцията не е свързана с отсъствие на симпатии, или несъзнателно и за пореден път се ориентира към болката от отхвърлянето.
С вярата, че на инат ще преодолее темерутщината на другия и там, където никне нещо подобно на добронамерено безразличие, нашият човек ще засее семената на последователната заинтересованост, а след време и тези на любовта.
“Палачинката винаги се обръща - казва си - скоро той ще ме гони.”
Въоръжен с предсказания за щастлив край след поредица от изпитания, както и с теории за сродни души и пламъци близнаци, човекът с тревожна привързаност не може да се разочарова достатъчно от непоследователното поведение на своя възлюбен, за да зареже офанзивата окончателно.
Той очаква продължение с успешен финал и зарежда батериите си чрез споделяне на неволите с приятели и близки, практики по самоизследване, четене, слушане и писане по темата с невъзможната любов.
От другата страна на уравнението човекът с избягваща привързаност може да се бори с импулса да се отдалечи и да не намира нито думите, нито действията, с които не просто да възобнови контакта, но и да го моделира така, че да не се чувства залят и задушен от близостта.
Монетата винаги има две страни
Често хората с избягваща привързаност са надеждни и добронамерени. Те се справят блестящо в дейности, които изискват воля и стратегическо мислене, не злословят, не са дребнави, не обсъждат останалите хора с възхищение или пък присмех.
Тези хора имат рафинирана натура и са елегантен и вдъхновяващ пример за подражание във философски, работен и прагматично-житейски план. В емоционален обаче те могат да бъдат определени с право като нараняващо студени и непоследователни в действията си - уж искат връзка, а пък отстъпват назад, когато другият се приближава бързо или интензивно.
Красотата на партньорството с тях се разкрива с времето и за онези, които са имали необходимата доза непукизъм, неотстъпчивост или просто късмет да устоят на охладняванията, темерутстването и изчезванията.
Когато усетят, че могат да се доверят на другия човек и се отпуснат пред него, хората с избягваща привързаност обичат с надеждност и непоклатима лоялност (която не пречи на умълчаването им под обстрела на драмата).
А за тревожната личност - няма да е невярно да кажем, че в щурма си към завоюване на непристъпни партньори, тя научава ценни (и понякога безценни) уроци на тема регулиране на емоциите, реципрочно свързване и създаване на усещане за собствена стойност.
Благодарение на своите уроци и перипетии с времето този човек успява да осмисли философски своите преживелици, с което лекува травмата си и облагородява мисленето и поведението си.
Както и помага на хора на неговия хал (или изобщо на хора в любовно затруднение) със своето небоязливо споделяне на лични истории за нехващане и хващане на любовта. От такива хора излизат чудесни терапевти и приятели, а в някои случаи и вещи учители по интимност - не за кого да е, а именно за личността с избягваща привързаност.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Как ни помага растението Невен?
Средиземноморската диета
Последно публикувани
Том и Джери отношения: Гонещият и бягащият във връзката
Как да защитим кожата си от студа
Тревожната привързаност и проблемите в...