4 по-непопулярни симптома на страха от изоставяне
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Казват, че с притесненията си и микромениджмънта над околните хора ние предизвикваме именно онези реакции и събития, които най-жарко желаем да избегнем. Подходящ пример за този феномен на “сбъдване на най-лошите страхове” е това, което често се случва със страха от изоставяне.
Хората, които живеят с опасенията, че рано или късно ще загубят онези, към които са привързани (често по ненадеен и нелеп начин), се държат неуверено, обсебващо, без достатъчно самочувствие, ревниво и изискващо.
С това си поведение те често успяват да всяват усещане за вина и досада сред близките си – и те започват или да крият от тях, или да ги избягват. Временно или категорично.
А сега ще разгледаме четири не толкова популярни признака на страха от изоставяне.
1. Дим да ме няма преди нещата да се задълбочат
В съвременния свят това е небезизвестният “гоустинг” (от англ. “да изчезна, подобно на привидение, като призрак”). Когато усетят, че нещата могат да се задълбочат или че отсрещният човек започва да предявява изисквания, някои хора просто изчезват.
Не си вдигат телефона, спират да отговарят на съобщения и оставят другия без обяснение какво се е объркало.
А той (или тя), дори да не е гледал на зараждащата се връзка или на флирта като на нещо кой знае колко примамливо, започват да го идеализират и да жадуват да разберат с какво са провокирали такава реакция на отхвърляне.
2. Аз мога и с (много) малко
Има хора, които се гордеят с алтруизма си и издръжливостта на чуждото лошо настроение. Те често са в ролята на душеприказчици, помагачи и, за съжаление, изтривалки. Техният повтарящ се сценарий е, че се раздават за скъпите на сърцето им хора, а понякога и за по-далечните, а после не получават нищо значимо в замяна.
А в допълнение, привличат още и още паразити, които искат да се гостят на безплатната почерпка с услуги, емпатия и радушно отношение. Често реципиентите на добродушието се държат изискващо и троснато с щедрия човек – който има слаби граници и ниски изисквания.
Уравнението, което оперира зад подобно алтруистично и самопожертвователно поведение е “Ако нищо не искам и всичко понасям, няма да ме изоставят”. Обаче в много от случаите точно обратното е истина – човек, който има ниски изисквания, получава и нискокачествено отношение.
Другите често го използват, пренебрегват го, не го уважават и му се качват на главата – а започне ли да отказва и да се бунтува, бият му шута.
3. Драма, за да се тества любовта
За да проверят дали другите наистина мислят да ги изоставят или не, някои хора, за които изоставянето непрекъснато е тема на размисъл, правят всевъзможни спектакли.
Сцени на ревност, демонстрации на привличане с някакъв трети човек (следейки каква ще е реакцията на техния любим), преструване на незаинтересовани, прекомерно споделяне за миналото с акцент върху травми, бивши партньори и срамни случки.
Истинският смисъл на подобни изблици е да се покажат уж такива, каквито са – барабар с кирливите си ризи – пред очите на своите любими и да намерят приемане, та защо не и одобрение за откритостта.
Друга цел е да “тестват” отсрещния човек, заливайки го с нещо шокиращо, я като история, я като поведение – за да видят дали ще остане или ще си тръгне.
Ако се случи второто, хората, сътворили спектакъла виновен за отдръпването с почти мазохистична наслада си казват: “Ето, така си и мислех – точно като всички досега, и този ме изостави, защото не струвам.”
4. Най-ведрият човек в стаята
Този признак на страха от изоставяне изглежда като антипод на невъздържаното или чепато поведение от горната точка.
Тук става въпрос за стратегическо поддържане на ролята на душата на компанията, за да се държат останалите винаги в добро и приповдигнато настроение, да има смях, а не конфликти, и да не става и дума за раздели и отхвърляния.
Никой и нищо не трябва да става неудобно или неприятно в тази динамика, насърчаваща приветливото държание, радостта и широката усмивка. В подобна атмосфера обаче хората рядко се чувстват искрени или видени такива, каквито са.
Във въздуха цари негласното изискване да не товарим другите с проблемите си и да се придържаме към една повърхностна жизнерадост.
Идеята на подобно поведение, като за домакин на някакво увеселително събиране, е домакинът да изглежда толкова приятен, че на никой да не му се тръгва от събитието.
Не може да има изоставяне, ако няма омръзване и дискомфорт, нали така?
Истината обаче е друга – в повечето случаи тази приветлива и лека фасада кара другите да странят от човека, защото те не искат да се товарят с изискването да изглеждат радостни през цялото време и да трябва да демонстрират винаги добри обноски, добро настроение и добри намерения.
aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства
Най-четени
Средиземноморската диета
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Електролити
Последно публикувани
Да постя ли?
Действия на лекарствените вещества
Импулсът да повторим травмата