240 Александра Петрова March 21, 2024

5 признака, по които да разпознаем нарцисиста

   Автор: Александра Петрова – терапевт
   Запазете час: about-face.meFBIG
   
Усещали ли сте се понякога безпричинно сконфузени или неуверени в присъствието на даден човек? Ще се виждате с него и нервно започвате да оправяте гънките по блузата си - да не би да изглежда омачкана и да му направи лошо впечатление.

Мерите си приказките повече от обичайното, често се чувствате така, сякаш сте се изказали неподготвени - или пък изпитвате необяснима потребност да занижавате собствените си постижения, като едновременно с това раболепно хвалите своя събеседник.

Може би си имате работа с нарцисист. Тези и ред други усещания се появяват при контакта с нарцистично функционираща личност и всички те са някак свързани с вертикалността на общуването. Какво означава това? Че нарцисистът е по-горе, а вие сте по-долу.

Той някак си все знае и може повече, а вие недознайвате и сте кьопави и неуспешни в сравнение с него. Той е уважаван и далновиден (в ролята на справящ се и отговорен родител), а вие сте втора цигулка и по-добре да пазите мнението си за себе си (в ролята на нефелно дете, с което следва да се постъпва великодушно).

Особеното предизвикателство е тогава, когато нарцистичната личност е наш близък познайник - например родител, партньор, брат или сестра, добър приятел. Тогава ние се “заразяваме” от нарцистичното поле и сякаш без обяснение започваме да се чувстваме малки, жалки, недостойни, оправдаващи се и отстъпващи.

В допълнение, поради редуването на моменти на топла близост с такива на фрустрация от студенината и жестокостта на нарцисиста, ние ставаме все по-гневни. Чувстваме се виновни за това, че сме му гневни, защото искаме да заслужим благоразположението и уважението му окончателно и някак да знаем с приятел или с враг си имаме работа.

Ако се припознавате в ситуацията, то имате възможност да направите реална оценка със специалист, записвайки час тук.

Но вместо това непрекъснато да се лашкаме между порива да го харесваме (или обичаме) и страха, че ще ни нарани или сконфузи с някое егоистично действие, неочаквано язвителна забележка или рязко обвинение.

Ето няколо от признаците на нарцистичното функциониране, които могат да ни послужат за ориентир тогава, когато се чудим как така ту се чувстваме очаровани и въодушевени в компанията на един човек, ту се усещаме смазани и омаловажени от същата тази личност.

Още за профила на нарцистичната личност може да прочетете тук.

1. Първо смях и закачки, после критика и гневни изблици

Хората често вярват, че нарцисизмът е израз на прекомерна любов към себе си, която обаче поради своето егоцентрично проявление безпокои околните. Едва ли не, проблемът идва от това, че нарцисистът не мисли за близките си с грижа и великодушие, не дели, не е щедър и всеотдаен или не е надежден.

Това не е така - много нарцистични личности са отговорни и жертвоготовни спрямо семействата и приятелите си. Обаче в тях има нещо като неугасващо огнище на стаена ярост, което сякаш винаги ги тласка да стават спорадично жестоки, критични и обвинителни именно с тези хора, с които довчера (или допреди минута) са се смеели от сърце или са подкрепяли в тежък момент.

2. Самоизтъкване и омаловажаване на околните

Нарцистичните личности обичат да светят с ослепителна, флуоресцентна светлина и често избутват другите хора извън обсега на прожекторите. Те разпалено се самопровъзгласяват за корифеи в областта си, а околните поставят в позиция на слушатели или чираци, които следва да ги аплодират, да кимат в съгласие и да запомнят с благодарност и възторг кое как се прави.

Често може да познаете нарцисиста по това, че историите му, свързани с попрището му, са изпъстрени с прояви на героичност и находчивост от негова страна. За всеки успех заслугата се пада на него, обаче за провалите отговорни са другите хора. Тук с голяма сила важи поговорката, че понякога стъклото свети много по-силно от златото, защото има много повече какво да доказва.

3. Докачливост и вменяване на злонамереност

Хората не бива да се противопоставят на нарцисиста, да го прекъсват, оспорват или подлагат на каквото и да било съмнение неговите идеи, действия и становища. В противен случай рискуват да си навлекат гнева му и да бъдат разобличени като завистливи предатели и вълци в овча кожа, чиито маски най-сетне са паднали.

Точно тези неочаквани изблици на раздразнителност карат хората да започнат да ходят на яйчени черупки около нарцистичната личност. Те се опитват да не я разярят или провокират с повдението си, но каквото и да направят или да не направят, сякаш винаги успяват да стъпят накриво, така че да дадат повод на нарцисиста да започне атаката.

4. Вечна правота и непогрешимост

По правило мнението и решенията на нарцисиста не подлежат на коментар, а неговите деяния следва и трябва да бъдат възприемани като златен стандарт.

Ако е обидил някого или е сгрешил, за да избегне срама от провала, нарцисистът може да проектира вината навън и да хвърли цялата отговорност на другия човек, вадейки от 10 кладенеца вода като доказателство за чуждата неоправност, невнимателност и некомпетентност.

5. Вътрешна празнота и избягване на срама

Нарцистичността в своята основа не е свързана с излишество на любов към себе си, а с обезпокоителното чувство за срам и вътрешна празнота. Арогантното и самозвано поведение на нарцисиста е един вид броня срещу евентуалната болка от позора да бъде видян от останалите като неквалифициран, неуспешен, непървокласен.

За да предотврати този развой, нарцисистът се изтъква, налага и свети с всички сили във всички посоки - а често краде и чуждата светлина. Но цялата тази шумна презентация на собствената личност не сочи към здраво самочувствие, а към съмнение в себе си и непреодолимо отвращение към всеки намек за слабост, недостатъчност или погрешимост.

Какво можем да направим - ако отговорът за нас не е да си тръгнем

Не можем да отрежем контакта с нарцисиста така, както си представяме в смелите си фантазии. Първо защото понякога няма как да го направим, тъй като човекът е наш родител или друг вид близък, с когото е немислимо да си представим окончателен разкол в отношенията.

И второ, много по-важно, защото винаги съществува и обратната страна на монетата.

Често ние обичаме и ценим този човек, тъгуваме за проявите на лошо отношение от негова страна, даже ни е мъчно за това, че е така докачлив и озлобен, студен и раздразнителен, мечтаем си как с времето ще дочакаме да се промени и знаем, че неговите добри черти ще ни липсват непреодолимо, ако заради лошите се отдалечим твърде надалеч от изгарящия хлад на нарцистичното поле.

Затова, решавайки да останем в контакт, можем да се опитаме да бъдем по-недосегаеми за нарцистичните забележки и вменяване на вина. Да си правим оглушки на критиките, да обръщаме на майтап недоволствата и да не позволяваме нарцисистът да ни наложи проекцията си. Но не със сила, а с финес и категоричност.

Не с това ние да станем нарцистични в отговор на себереферентността на отсрещния човек, а като неотстъпчиво утвърждаваме границите си, но не забравяме да гледаме с добри очи на този човек, който сме решили да запазим в живота си, макар че той ту го подслажда, ту го вгорчава.

Именно тук консултацията със специалист може да бъде от голяма полза: запишете час за индивидуална сесия.

Аптечко – с мисъл и грижа за хората
 

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена