183 Александра Петрова May 16, 2024

Подаръците на кризата

   Автор: Александра Петрова – терапевт
   Запазете час: about-face.meFBIG
   
Популярно е схващането, че китайската дума за криза се състои от йероглифите за “възможност” и “опасност”.

Ако приемем това за истина (макар и недоказуема, освен в присъствието на съответния филолог), става ясно, че ни се подсказва следното - кризите в живота не са само наказание, но и врати към може би дългоочаквана трансформация.

В кризата ние имаме рядката възможност да достигнем пределната си точка на търпение на процес или ситуация, която не е добра за нас. Или чисто и просто да преустановим търпенето на нещо, което (вероятно отдавна) вече е станало нетърпимо.

Така успяваме да излезем с мръсна газ от токсични ситуации, към които сме привързани. Както и да влезем в целебен конфликт с милите и драги на сърцето ни хора, които от доста време насам прекаляват.

С натрапването на близост или с въздържането от близост. Горе-долу до тези две точки на една и съща полярност могат да бъдат сведени аргументите за изчистващия напрежението скандал с близките хора, който е типичен за кризата.

Повече за прекалено близките отношения може да прочетете тук.

Дверите към промяната

На повърхността кризата може да изглежда като преразход, като бърнаут, и излишество на адреналин, тестостерон, кортизол и обикновена гневливост. Или пък като апатия, която достига своя зенит и озадачава околните с дълбочината на своята непристъпност и незаинтересованост.

Но колкото и нелицеприятно да изглежда кризата, тя е един от най-автентичните пътища към промяната.

Защото ни извежда от хроничността на една невинаги здравословна за нас самите замръзналост - било то в работата, в която даваме всичко от себе си до пълен преразход на енергия и често за нереципрочна награда, или в отношенята, в които циклим от години, преглъщайки горчивината и неудовлетворението в името на удобството и мира.

Още за последиците от прегарянето в работата, може да прочетете тук.

Срещата с онези, които отварят кутията на Пандора

Понякога ни се иска да можем да живеем усреднено и безконфликтно. Да имаме балансирани отношения и да се радваме умерено на предсказуеми и продължителни във времето радости.

Но животът услужливо ни поставя в нелеки ситуации и ни среща с предизвикателни персонажи, които отварят с шперц, с шут, с магия или с кадифена ръкавица кутията на Пандора на нашите страхове и несигурност.

И кризата идва

Смисълът на подобни срещи не е в това да изпитаме наслада или да изградим дългосрочно партньорство - макар това да е възможно в някои случаи.

По-често, когато срещаме хора, които ни разтърсват и ни изваждат от кожата ни, карат ни да се влюбваме в тях, да роптаем, да се тревожим, да преосмисляме ценностите и приоритетите си, да поставяме ултиматуми и да казваме и правим неща, които са несвойствени за личността ни - ние срещаме тези хора с една единствена, съкровена цел.

За да се трансформираме и да израснем

На някъде, накъдето е било необходимо за нас самите и ние сме го предчувствали смътно от известно време.

Но или не ни се е занимавало - защото транформацията е винаги дискормортна). Или не сме искали да платим цената - защото промяната често изисква да пуснем нещо преди да прегърнем нещо друго.

Чрез срещата с хората, които ни разтърсват, ние се променяме

Да, много вероятно е да ни останат рани за близане, но и да се сдобием с един-два безценни урока на тема какво е имало да развием в себе си или какво не сме отработили от миналото и детството си.

И за да се случи това, необходима ни е среща с хора, които могат да ни подадат както огледалото за съзиране на съдържанието на сляпото петно, така и лековитата доза “отрова”, която ще ни изправи на нокти и оживи достатъчно приковаващо, че да започнем да си задаваме верните въпроси.

Хроничните ситуации се решават по остър начин

Едно от най-ценните свойства на кризата е това, че тя ни дава тласък да излезем от хронични (и често токсични или безнадеждни) ситуации. Били те работни, отношенчески или отнасящи се до нас самите, като например самодеструктивните модели на мислене и поведение.

Повече за ролите, които свойствено играем в живота, може да прочетете тук.

Кризата се характеризира с “преливане на чашата”.

Нещо се случва, което е по-нетърпимо от нетърпимите неща, които сме съумявали да изтърпим досега.

В кризата има елемент на непозната прекаленост, на нещо, което прилича на клечката, която счупила гърба на камилата.

Това обикновено е късметлийското наличие на последната капка. Тогава, когато тя цопне в чашата и ненадейно предизвика нейното преливане, ние навлизаме в потока на кризата.

След окото на бурята идват прозренията

Полезно е доколкото успеем да се настроим любознателно и философски към процеса, макар атмосферата да е турбулентна - отношенията започват да се разклащат, отлагани досега проблеми се назовават, кръстосват се шпаги, обявяват се територии и се пишат нови завети и правила.

Когато излезем от “окото на бурята” имаме вече капацитета и необходимото хладнокръвие да анализираме какво се случило. Тогава загубите лека-полека може да започнат да ни се струват като късметлийски освобождения от нещо недобро за нас или пък отживяло времето си.

По този начин ние се обновяваме и израстваме.

А кризата се решава най-лесно, когато се достигне крайната ѝ точка. Цитат от Берт Хелингер.

Аптечко – с мисъл и грижа за хората
 

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена