Пластовете на неврозата
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Нека първо изясним какво означава “невроза” на обикновен език. Това е невъзможността на един човек да осъществи смело, пълнокръвно или изцяло дадено действие или поведение, както и да направи избор - защото е разкъсан в нерешителността между няколко варианта или межу две диаметрални противоположности.
Човекът сякаш се опитва или “мъчи” да бъде или да живее по един начин, но сякаш нещо го спира и той се оказва впримчен в приличащи си сценарии, които му носят тревога, раздразнение, гняв, неудовлетворение и усещане за фалшивост.
Неврозата в гещалттерапията може да се разглежда като затруднението пред това човек да бъде неподправен и автентичен - без страх, че ще си навреди, че ще бъде отхвърлен, подигран или санкциониран.
Това не означава, че някой подмолно се преструва на нещо, което не е с цел добиване на блага или избягване на неприятни последствия - но иначе би си позволил да се държи другояче. В неврозата отсъства еднозначен и прозрачен мотив за преструване с цел печалба, нито е задължително да е наличен манипулативен характер или пък силен страх от чуждото неодобрение.
Обречените на изгнание “опасни” части на личността
Когато дълго време от страх или под натиска на социални изисквания или семейни индоктринации се държим по един несвойствен, но усвоен насила за нас начин, ние обричаме на изгнание части и черти от себе си, които несъзнавано приемаме за “опасни” или нелицеприятни. Но без тяхната актуализация обедняваме и се чувстваме кухи и безтегловни, често без да знаем точно защо.
Липсата на автентичност е от една страна осъзната (героят знае или подозира какво не си позволява да прави), а от друга е неосъзната (той не може да отгатне коя своя черта отрича или потиска и затова нейните прояви остават в сляпото му петно).
Повече за сляпото петно може да прочетете тук.
Създателят на гещалттерапията, Фриц Пърлс, разглежда неврозата като лук, който има пет пласта.
Сякаш личността е лукът и най-външният пласт, разбира се, е социално-желателният и безсъдържателният, докато най-вътрешният е отцепеното ни или обречено на забвение качество или страна на характера, предпочитание или поведение, което може да ни размрази от изкуствеността и да ни направи цялостни и автентични.
Пътят до неговото обживяване преминава през обелването на останалите четири пласта. Нека ги разгледаме.
1. Клише
Първият пласт носи име с негативна конотация, но пък ни служи прекрасно за това да се разговорим със съседа си, когато го срещнем напът за магазина. В пласта клише се намира образът, който най-често използваме в незначителни и повърхностни социални ситуации.
В тях целта не е да намерим интересна тема на разговор, да се опознаем или да кажем какво мислим, а да изтърпим заедно и по възпитан начин неизбежността на една банална среща - като тази между съседи, незаинтересовани един от друг далечни (или близки) роднини или колеги на раздумка пред кафе машината.
Тук спадат small talk-ът (безцелното бъбрене), рутинните действия, размяната на любезности и клюките.
Проблемът идва, когато от “замръзналост” в срама или страха, ние общуваме през този пласт в ситуации, в които, за да се чувстваме удовлетворени, се изисква уязвимост, задълбоченост, спонтанност и липса на самоцензуриране.
Когато общуването тече през пласта “клише”, ние оставаме с усещането за нещо липсващо, което не може да бъде придобито чрез повече говорене - не е нужна количествена, а качествена промяна. Нужна е дълбочина.
2. Фобиен
Вторият пласт се нарича “фобиен”. В него се намират ролите, които ние най-често играем пред света. Това са съществителните, с които се идентифицираме или които другите са ни натрапили, а ние сме приели. Съпруг/а, майка, баща, добро момче/момиче, лошо момче/момиче, ай ти, адвокат, женкар, лигла, работохолик, мързеливец и така нататък.
Когато приемем тези съществителни като определящи за нашата същност, можем несъзнателно да ограничим своята лична пъстрота и да обречем на закърняване други наши части, които ни вършат работа в различни ситуации.
И най-важното, носят ни усещането, че живеем автентично и се показваме със замах такива, каквито сме - в жест на безстрашна (но не арогантна) ескпанзивност, а не като движение на свиване и смаляване.
Повече за вредата от автоматичните роли, които играем, може да намерите в следната статия.
3. “Задънена улица”
Третият слой се нарича “задънена улица” - усещането, че сякаш сме заседнали някъде. Това е моментът, в който предходните решения на неврозата отказват да работят по същия начин.
Ако сме се правели на щастливи във връзката си, започваме да се чувстваме депресирани и лишени от мерака да поддържаме маската си на доволство в името на мира.
Когато сме се бъхтили на работа с надеждата да получим реципрочно на усилията си признание, защото ние сме “качествен професионалист” (табелка от фобийния пласт), можем да усетим, че си позволяваме да закъсняваме, да не се впечатляваме от критики или спешни задачи за кратки срокове - и даже си позволяваме да претупваме.
Ключовата дума е “безизходица”. Усещаме, че поради някаква причина не можем да продължим както досега, но не виждаме как и накъде да продължим оттук нататък.
Може да изпитваме апатия и липса на ентусиазъм, както и чиста проба обезвереност. Но съгласявайки се да се носим по течението, ние всъщност позовляваме на затишието преди бурята да ни изведе до следващия пласт, в който започват да се случват раздвижването и “оживяването” на залостените на тъмно части - и в крайна сметка започва да настъпва промяната.
4. Имплозивен
Четвъртият пласт е “имплозивният” - можем да си го представим като експлозия, но посоката е навътре. В имплозивният пласт оживяват потиснати чувства, отречени усещания, отхвърлени желания и импулси - все усещания, които са били поставени под ключ като неудобни, неуместни, нелицеприятни, нередни.
Тук е моментът за едно важно пояснение. Досегът с имплозивния пласт не означава, че ние ще изпитаме с помитаща сила вълната на опасни желания и няма да успеем да им противостоим със силата на здравомислието или употребата на елементарна воля и възпитание.
Това, което често се случва е, че можем да започнем да сънуваме особени сънища. Да ни се струва, че гледаме по малко по-различен начин на стари ситуации. Забелязваме непривични детайли в познати места, лица и отношения.
Сякаш се е появил един фин и любопитен втори чифт очи, с който гледаме на познатия свят - това са очите на отречените и заключени части, които започват да се раздвижват и уголемяват в нас.
5. Експлозивен
Това е най-вътрешният пласт от неврозата на личността. Фриц Пърлс твърди, че човек може да достигне експлозивния си слой чрез избухване в плач, гняв, смях или удоволствие - или така нареченият катарзис.
Когато достигнем до този пласт, може поведението ни да стане стряскащо и обезпокоително за околните. Но не защото е шумно и невъздържано, а защото е различно. Ролите, които другите са свикнали да ни виждат да играем чрез нашия фобиен пласт, започват да се видоизменят и да отстъпват място на нови и неочаквани характеристики.
Например мързеливият човек сякаш се разбужда от летаргията и започва да коси. Неговата леност може да е била креативния подход, с който той оцелява след огромна загуба, която го откъсва от живота по начин, наподобяващ мързел.
Потиснатият, услужлив човек изведнъж избухва и навиква онези, които са се гощавали с щедрите плодове на неизменно ведрия му нрав. Той актуализира в себе си частта, която умее да защитава личните граници и може да усети гнева, когато те са прекрачени.
Работата с тези пластовете започва от първия и върви прогресивно към досег с петия. Не е препоръчително да бързаме и няма да стигнем по-бързо така, процесът се случва естествено, като на всяка крачка нещо ново намира път навън.
Макар понякога околните хора да се изненадват или шокират от промените в поведението или гледищата ни или ние самите да се стряскаме от усещанията, които изпитваме - добре е да си припомняме, че трансформацията обикновено се случва с малко (или много) турбуленция.
С времето трусовете намаляват и новото се интегрира в досегашното по подходящ и хомогенен начин.
Именно тук консултацията със специалист може да бъде от голяма полза: запишете своя час за индивидуална сесия.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Средиземноморската диета
Как ни помага растението Невен?
Последно публикувани
Защо кремът за лице е толкова важен
Когато очевидното прикрива своята противоположност
6 съвети след празничните трапези