Избягващата привързаност:
"Не твърде близо"
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Хората с избягваща привързаност имат една лоша слава на темерути. “Този е лишен от емоционална интелигентност” е начин, по който грубо може да ги опише разочарован от връзката бивш или настоящ партньор.
За тях се говори, че са студени, нарцистични, невпечатлителни и нехайни. Други уличения към натюрела на хората с избягваща привързаност са, че те са егоисти и деспоти и че трябва да живеят в пещера далеч от хората.
В този материал ще разгледаме хората с избягващ стил на привързаност по един по-безоценъчен и уважителен начин.
Непреклонна автономност
Една централна характеристика за тези хора е техният железен суверенитет - емоционален, екзистенциален, физически, философски, финансов и така нататък. Те охраняват границите си зорко и не понасят да бъдат приклещвани, принуждавани или навивани.
Самостоятелността им е вдъхновяваща, когато я наблюдаваме от дистанцията на приятел или колега. И едновременно с това понякога е нараняваща, ако сме в партньорска позиция спрямо човек с избягваща привързаност.
Тези хора не понасят нищо, което им стяга. Било то яката на ризата, дрехите или нуждите на любимия им човек. Те се противят срещу ограниченията с естествена непримиримост и за тях сметката “Ще потърпя, за да не бъда сам” не важи със същата сила, с която важи например за човека с тревожна привързаност.
“Алергия” към ограниченията
Тези хора намират за задушаваща, а не за примамлива идеята, че някой иска от тях редовна и интензивна близост, прояви на уязвимост, жестове на нежност и в крайна сметка едно взаимозависимо отношение. Тяхната визия за подобен вид връзки е като визията им за стегнатите якички. По-добре без тях, защото ограничават кислорода.
Тази “алергия” към ограниченията и демонстрациите на уязвимост и “емоции” може да направи така, че хората с избягваща привързаност да изглеждат твърде сурови и непристъпни в очите на другите. Особено ако техният партньор е с по-тревожен стил на привързаност и реагира с паника и ярост на опитите за дистанция и автономия.
Как драмата ги намира
Казват, че животът си знае работата и той често поставя онзи с избягваща привързаност във връзка с човек с тревожна привързаност.
Тогава имаме дуо, което натиска бутоните си с изненадваща точност и, в опитите си да се защити от страховете, които връзката с другия провокира, прави именно онова, което отсрещният отхвърля като неприемливо. При единия това е “правенето на драма”, а при другия е “правенето на недостъпен”.
Човекът с тревожна привързаност вижда нуждата на партньора си от дистанция като обезпокоителен знак за охладняване на чувствата и преживява отстояването на автономността и времето за себе си като отхвърляне.
А личността с избягващ стил усеща приближаванията и протестиращото поведение на своята половинка като порив да го задуши с близостта си и да го наводни с нежелани и безсмислени емоции.
За пояснение на читателя, протестиращото поведение на човека с тревожна привързаност включва портфолио от най-нелюбимите поведения на човека с избягваща привързаност. Това са истерични кризи, хлипане за нещо неполучено (например мигове на интимност), драматични заплахи и ултиматуми, сравнения с други (по-топли) хора и молби за промяна.
Привидната надменност като щит
За да ги защити от наводняването с нежелани емоции (като срам и страх например), тези хора обикновено изграждат един образ на надувка или самозванец. Без да се изтъкват гръмко, те демонстрират откъснатост от другите, която прилича на възвисяване над тях по неясен признак.
Тази привидна надменност може да се изразява като напета походка, авторитарни изказвания, дори агресивни реакции в ситуации, в които тези хора чувстват безпокойство. Човекът с избягваща привързаност може да се отличава със своя рафиниран речник, с премерените си жестове и изказвания, с очевидното си нехайство по въпроса дали ще бъде харесан или приет - или пък не.
Ролята на чудака или на черната овца
Вътрешно той може да изпитва желание другите да го намират за забавен, интересен или привлекателен. Но той не би го декларирал - напротив, този човек би маскирал потребността си от одобрението и любопитството на околните към собствената му личност с осанка на самодостатъчност и понякога с провокативни демонстрации на инакомислие.
Да играят ролята на неразбрания, харизматичен чудак или на черната овца е привично за хората с избягваща привързаност, когато се намират в група от каквото и да е естество. Семейна, обучителна, социална и така нататък.
По този начин те държат другите настрана и се диференцират от тях, като в същото време анулират всякакво евентуално подозрение у околните, че им е важно да бъдат включени и другите да се отнасят с тях с одобрение, интерес и насърчение.
Ригидни правила за връзката
Докато човека с тревожна привързаност често има слаби граници, които би жертвал в името на заедността и връзката, хората с избягваща привързаност изповядват черно-бяла идеология по отношение на границите и правилата във връзката.
Те могат да бъдат справедливо описани като догматични, когато става въпрос за това какво считат за “правилно” и “вярно”. Нещата се правят по един единствен начин и това, без да е изненадващо, е техният начин.
Отклоненията от канона носят безпокойство и могат да доведат до дисциплинарка под формата на отдалечаване и дори изчезване от отношенията (ако връзката е в ранен етап и хората не живеят заедно или още нямат семейство).
Надеждни, макар и трудни за съвместен живот
Защо животът заедно и семейството предотварятват изчезванията - въпреки, че те изглеждат примамливи в моменти на заливаща близост? Причината ще се хареса на онези, които искат да бъдат с такъв човек, но се боят, че без предизвестие той може да ги зареже (ако прекалят с драмите и призивите за внимание и нежности).
Хората с избягваща привързаност по природа са отговорни и, макар да искат да се предпазват от интензивна близост, ценят рутината, прозрачността, надеждността, предсказуемостта на връзката, както и бита, който тази връзка обезпечава.
Затова от тях не е логично да се очаква, че биха предпирели крайни мерки като изчезването, само за да отстоят спазването на черно-белите правила, наложени от тях самите като “правилни” или да си куснат от усещането за необремененост и свобода, когато им се вдигне напрежението от съвместния живот.
Ако проявим търпение и намерим подходящия подход към тях, хората с избягваща привързаност могат да бъдат чудесни партньори и родители.
А пък с помощта на търпелив и прозорлив терапевт склонността им да се изолират и да дисциплинират партньора си с мълчание с времето може да намалее по честота и сила - с което толерансът им към интимност може да се увеличи и да облагороди връзката.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Средиземноморската диета
Как ни помага растението Невен?
Последно публикувани
Защо кремът за лице е толкова важен
Когато очевидното прикрива своята противоположност
6 съвети след празничните трапези