Нарцистичната личност в терапия
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Добре е да започнем с това, че хората с нарцистично функциониране много рядко ще дойдат доброволно в кабинета на терапевт. Това най-често се случва при външна стимулация - например ултиматум преди развод или по настояване на съдия.
Друг вариант е нарцистичната личност да потърси терапия след някакъв погром, когато има нужда да заклейми опонентите си (или да чуе от професионалист, че не са “добре с главата”), както и да получи възхищение за страданията и издръжливостта си.
Те не са дошли на терапия, за да им се “търсят кусури”
Нарцистичните личности обикновено поставят в сляпото си петно собствения принос за неразбориите в отношенията си. Те не умеят да ментализират - да виждат и изследват как са допринесли за загубите и проблемите във връзките и работата си.
Обикновено нарцисистът е изненадан, когато разбере, че е засегнал или разревал някого с “честните” си изказвания или че друг се е почувствал обиден и смачкан след комуникация с нашия човек.
За нарцисиста това са мекушави реакции - един вид глезене, преувеличаване, мрънкане, неоснователно обвинение. Той никога не е лошият или виновният, другите са започнали и другите сами са решили да се обидят от реакциите и думите му. Понеже се изкарват жертви и са тънкокожи.
Затова в терапевтичния процес е толкова трудно, и даже често непосилно, да наведем вниманието на нарцистичния човек върху това какво и как е причинил на онези, от които той се оплаква.
Трябва да е ясно кой никога не е сгазил лука
Нарцистичната личност оказва един особен натиск и върху околните хора в живота си (близки, роднини, колеги), и върху терапевта. Този натиск е свързан с неутолимата нужда нарцисистът да бъде видян като страхотен, ненадминат, най-красив, най-богат, най-успял, най-умен.
Зад тази потребност не стои обикновено самочувствие в областите, в които възхищението би било наистина заслужено, а ужасът, че може би човекът е толкова дефектен и невзрачен, че всеки би успял да съзре слабостите и несъвършенствата му и да ги използва срещу него.
Ако само ако за миг се отпусне и престане да се старае да изглежда като свръхчовек.
По този начин самоизтъкването и желанието за триумф над останалите не е само състезателност, а продукт на страха, че ако не е номер едно на пиедестал, нарцистичният човек всъщност ще се окаже едно окаяно нищо. Просто никой, достоен за присмех и попълзновения.
Залогът е огромен. И тази вътрешна таксономия обикновено е видима в терапия.
Идеализация и обезценяване
Нарцистичният клиент в началото намира терапевта си за най-добрия в областта, най-способен, изтъкнат и опитен.
Малко хора могат да се доредят за него и така нататък - все характеристики, с които уж се кичи професионалиста, но целта е да припишат важност на неговия специален клиент.
В идеализацията обикновено има много скрита агресия - “Давам ти картбланш да си страхотен, ти само гледай да объркаш нещо.”
След този подвеждащ меден месец в терапевтичните отношения, често нарцистичният човек решава, че терапевтът му не може да ходи и да дъвче дъвка едновременно. Толкова е некомпетентен!
Това обикновено се случва, когато терапевтът непохватно е дръзнал да привлече вниманието на своя клиент върху някои артефакти, свидетелстващи против неговото величие и непогрешимост.
Провокиране на възхищение и завист
Нарцисистът е обграден от специални и интересни приятели, някои от които са влиятелни личности. Бракът му е хармоничен и изпълнен хем със страст и желание, хем със сигурност и доверие.
Децата му са разбрани и благодарни - дори като тийнейджъри. А в работата си той е ценен експерт, чиято дума се слуша и чието мнение се поставя на преден план.
Терапевтът, който си позволява да постави под съмнение този великолепен автопортрет - дори с мимика, а камо ли с изказване - рискува да отприщи небезизвестната нарцистична ярост. “Кой си ти и за какво мислиш, че ти се плаща?!”
Дали си достатъчно добър за мен
В процеса с нарцистично функциониращ клиент често терапевтът чувства, че не е достатъчно опитен и добър, за да работи с конкретния клиент. Той се чуди дали не е уместно да го реферира на колега - на някой с повече опит или по-известен в областта, от която изглежда са затрудненията на този клиент.
Освен това клиентът редовно и заядливо декларира, че няма да се примири с нищо по-малко от най-доброто - а терапевтът започва да се съмнява, че такъв сложен случай е хапка за неговата уста.
Психоаналитичната авторка Нанси Макуилямс разказва следния случай.
Неин нарцистичен клиент се обръща към нея с думите: “Сигурна ли си, че искаш да работиш с някой така крайно нарцистичен като мен? В крайна сметка ти нямаш чак толкова опит с нарцисисти. Може би ще те улесня, ако отида при някой, който е известен като експерт в областта, например Джеймс Мастерсън?”
В този уж загрижен коментар личи желанието на нарцисиста от една страна да уязви усещането за компетентност на терапевта, а от друга да изтъкне себе си като изключителен случай, с който само най-изтъкнатия и опитен ветеран би могъл да се справи и разбере. Евентуално.
Както авторката посочва, идеалният вариант за този клиент би бил да отиде направо при самия Хайнц Кохут. Уви по това време Кохут е вече починал.
Отстъпките и мекотата влошават положението
Нанси Макуилямс посочва, че нарцисистите усещат, кога и кого могат да тормозят и губят уважение към терапевта, веднага щом надушат страх. Те вдигат скандали и избухват в отговор дори на меки и добронамерени терапевтични интервенции, и те са хората, които най-често описват терапията като “увреждаща”.
Това може да изкуши терапевта да опита да се държи с тях окуражаващо и щадящо, с което само ще загуби още повече от уважението им и ще предизвика допълнително гнева им.
Търпеливостта на терапевта ги кара да ескалират поведението си още повече, докато намерят твърда граница.
Работата с нарцистично функциониращи клиенти е предизвикателна и често неблагодарна. За нея се иска човек да се усеща привлечен към този вид динамика - да я намира за интересна, а не за трудност, която си налага да издържи, понеже му се е паднала.
Процесът с нарцистични личности е лъкатушен и неравен, но ако човек има заложби в тази сфера и усеща, че му доставя удоволствие да работи с именно такъв вид хора - то той ще може и да се наслади на наградите, които такава работа носи. Като всичко трудно и дори невъзможно.
aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Средиземноморската диета
Как ни помага растението Невен?
Последно публикувани
Драма триъгълник: Преследвачът
Драма триъгълник: Жертвата
Колагенът – действа ли наистина?