Портрет на нарцисиста | Част 2 | Сравни цени на лекарства, спести си време и пари!

130 Александра Петрова March 26, 2025

Портрет на нарцисиста
част 2

Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG

В предходната статия се запознахме с интересен прочит на нарцисизма от гещалттерапевта Елинор Грийнбърг - набор от преобладаващи характеристики, които авторката събира под съкращението SPECIAL GOD (“специално божество”) с цел да обрисува нарцистичната личност разбираемо и изчерпателно.

Качествата, които разгледахме в миналия материал, включваха следните: стремеж към статус и съвършенство, докачливост, срам, завист, безнаказаност и привилегированост.

В настоящата статия ще се спрем на останалите характеристики на нарцисиста, предоставени ни въз основа на дългогодишната работа и Елинор Грийнбърг с нарцистични личности. Да започваме.

Студенина (coldness)

Хора, които са си имали вземане–даване с нарцисисти в качеството на техни партньори, деца и приятели, могат да разкажат за един особен феномен в общуването с тези хора. Той може да се нарече най-общо редуване на топло и студено отношение с манипулативна цел, така че отсрещният човек да модулира поведението си в унисон с нуждите и желанията на нарцисиста.

Студенината обикновено идва неочаквано след предвидлива демонстрация на щедрост, сърцатост и прекрасни моменти на близост и разбирателство. За да има силата, която е необходима за целите на нарцисиста, студенината следва да контрастира с предходно всеотдайно и любвеобилно отношение.

Така човек започва да се измъчва от настъпването на рязката промяна, търси грешката в себе си, развива зависимост към настроенията на нарцисиста и е готов да се променя, нагажда и да му служи - само и само последният да възстанови предишното си отношение на топлота и благоразположеност.

Понякога, когато си върнем лентата назад, ще се сетим, че в това поведение е имало нещо фалшиво и хиперболизирано, но просто сме избрали да си затворим очите.

Пресметливост (calculating)

Отново по разказите на хора, които са били или още са близки с нарцистично функционираща личност и въз основа на наблюденията на терапевти, може да се изведе още една обезпокоителна склонност на тези индивиди.

Когато те причиняват нещо болезнено на другите, те “отцепват” емоцията на вина и не се разкайват за действията си, нито жалят ощетения човек. Той е просто пречка пред някаква цел. Пречките се отстраняват - толкоз.

Целта на нарцисиста може да е материална придобивка или уреждане на по-висок статус. Но има възможност да е и по-емоционално оцветена - внимание, обожание, признание, страхопочитание, боготворене. Така нареченото “нарцистично захранване” (“narcissistic supply”).

Нарцистичното функциониране повелява, че целта трябва да бъде постигната независимо от всичко. Това изобщо не изключва, даже задължително взема предвид като ценни опции следните деяния: нарцисистът да стъпче другите по пътя си, да лъже, да манипулира, да мачка, да шантажира и да се преструва в името на триумфа и победата.

“Не може да направиш омлет, без да счупиш яйцата”, казва си нашият човек и чуква няколко яйчица.

Идеализация (idealization)

Като си говорим за този вид индивиди с фокус върху това колко незначителни са за тях другите, може би склонността за идеализация на някой друг, освен собствената личност, идва малко изненадващо.

Разбираемо е, че нарцисистът видимо, шумно и дейно идеализира себе си - за да запълни с вата една бездънна дупка в усещането си за стойност. Както се казва “The bigger the front, the bigger the back” (“колкото по-голяма е лицевата страна, толкова по-голяма е и задната част”).

Но идеализацията на нарцисиста е стратегически лост, а не неподправен жест на високо признание или възхищение. Ако онези, с които си има работа, са по-някакъв начин над него (по статус, пари, позиция), нарцисистът ги идеализира озлобено и хищно. Той желае да е свързан с тях, за да заблести с тяхното лустро, печелейки благоволението им и настанявайки се в кръговете им.

Докато не дойде време за отмъщение и зачеркване, ако по някакъв начин го оскърбят, отхвърлят или разочароват. Тогава започва процес, обратен по посока и равен по сила на идеализацията - така нареченото обезценяване.

Тук се включва с пълна мощ и наказващият механизъм на неочакваното охладняване, с което нарцисистът измъчва и принуждава жертвите си да се върнат в “правия път” спрямо него - да служат, да му се радват, да му дават и да му се възхищават.

Внимание, обожание и признание
(attention, admiration and acknowledgement)

Ако някога сте наблюдавали какво се случва с един засенчен нарцисист, със сигурност преживяването е лесно за запомняне. Щом вниманието не е насочено с почит и преклонение към него, той или се затваря отмъстително и наказващо, особено за онези, които търсят благоволението му, или става провокативен и омаловажаващ, с което си връща светлината на прожектора.

Независимо дали е шумна или сдържана, нарцистичната личност налага аура на важност и дърпа към себе си вниманието.

Не е задължително това дърпане да се случва с ярки спектакли. Дори без да казва много, нарцисистът “насочва” околните с осанката си, с погледа си, със стратегическата си студенина. Ако има с какво да се изтъкне, той ще го поднесе “на масата” така, че то не просто да бъде обикновено радостно споделяне, а вест за персонален триумф, която прекършва околните и служи за мерило кой кой е.

Целта му е да се къпе в блесналия, влюбен, завистлив, запленен поглед на заобикалящите го почитатели и да се чувства специален и отличен. Причината може да е всякаква - заради ума си, външния си вид, статуса си, постиженията си, позицията си, знанията си, постъпките си, артистичността си, полезността си, децата си, богатия си съпруг или съпруга, ваканцията, на която е бил - и пак ще бъде.

Ниска самооценка (low self-esteem)

Парадоксално е, но отвътре нарцисистът се чувства празен и оголен. Той е изключително бдителен за това да не би някой да го задмине или засрами, или да постави под съмнение неговата изключителност.

Повърхностно е да се твърди, че някой, който “обичал само себе си”, е нарцисист. Някой, който изтъква себе си и мачка околните, стремейки се към престиж и награди, има голяма вероятност да е нарцисист, да.

Но това не означава, че той има стабилно усещане за вътрешна стойност. Напротив. Именно защото то е така разклатено, защитата е толкова яростна. “Понякога стъклото блести много по-ярко от златото - защото има много повече какво да доказва” твърди една поговорка.

Арогантността често е параван за неувереност. Хиперболизираната самоувереност пък служи за прикриване на една възникнала рано в живота алергия към собствената личност - и особено онези нейни характеристики, възприемани като “слабости”.

Грандиозна представа за всесилие
(grandiose omnipotent defense)

Това е последната характеристика на нарцистично функциониращата личност, отбелязана от Елинор Грийнбърг. И тя дава тласък на цялото самозвано поведение и убеждението, че действията на нарцисиста следва да са безнаказани, а целите му - постигнати с цената на всичко. “На мен ми се полага” е слоганът, който зарежда с мощ нарцистичното държание и подкрепящите го стратегии. Хората са просто пионки и стъпала към постигането на полагащото се.

Ако срещне неодобрение или критика, нарцисистът ще реагира ожесточено и брутално. С всички подръчни материали той се предпазва да не бъде залят от чувството, че е непотребен и неспециален. Смисълът на неговото съществуване почива на тази всъщност крехка фантазия - че той е изключителен и безгрешен и у него е цялата власт и контрол.

А другите следва да бъдат ангажирани в изживяването и подкрепянето на тази фантазия чрез очароване, оказване на натиск, манипулация, притискане, стратегическо охладняване и демонстрации на “съкровища” - ето кой познавам, ето къде бях, ето какво си купих и така нататък.

Не е разумно да се залъгваме, че с много обич и с отказа да го предизвикваме и с най-малкото нещо ние ще “излекуваме” нарцистичния човек. Ако изберем да останем в такива отношения, може би необходимо ни е смирението, че човекът навярно никога няма да се промени, както и някои хитрости, с които самите ние да избягваме манипулациите му и да го “пързаляме” на свой ред в добри за нас посоки. Ако изобщо е възможно.

Да го порменяме, лекуваме и изчакваме да “израсте” нарцисизма си би било напразна инициатива. А другото, което ни остава, ако приемането и хитростите ни не проработят, е да ходим по яйчени черупки и да стискаме палци да не ни подхване днес.

aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена