6 идеи за работа с нарцистичната уязвимост
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Всеки човек, колкото и уверен да изглежда на повърхността, е уязвим по отношение на самочувствието си. Психологията нарича тази ранимост и крехкост “нарцистична уязвимост” - това е амплитудата, с която усещането за собствена стойност се покачва или понижава под натиска на засрамване, отхвърляне, неодобрение, пренебрежение или дори безразличие.
Тази чувствителност не се среща само у тъй наречените нарцистични личности. Напротив, тя е универсална - само че при някои хора остава прилежно скрита, докато при други се изразява драматично, гръмко и разрушително.
Нарцистичната уязвимост заслужава внимание, тъй като често тя диктува вредните ни поведения, които държим далеч от възприятията и самовъзприятията си - на удобното място, наречено “сляпо петно”.
Следните 6 идеи целят да ни дадат тласък в нова посока на разсъждение в моментите, в които се чувстваме второстепенни, обидени, недооценени или незабелязани - когато се активира нарцистичната уязвимост и чувството за малоценност и срам.
1. Не се отнасяйте към себе си по-зле, отколкото “трябва”
Когато достойнството на човек е засегнато, той често се самонаказва допълнително. Този вътрешен садизъм рядко има някаква възпитателна стойност и още по-рядко забързва възстановяването от неприятното чувство на погром.
Вместо това, представете си, че бихте могли да реагирате на провала или срама с минимално необходимата строгост - да имаме милосърдие към себе си повишава ресурсите, свързва ни с достойнството и гордостта, и полага основите на репарацията на нараненото его.
2. Преценете реалния мащаб на случилото се
Инцидентът, който преживявате болезнено и драматично сега, ще има ли значение след месец? А след година? Как ще се е променило усещането ви по повода дотогава?
В колко сфери на живота ви случилото се ще остави траен отпечатък? Ако отговорът е „В не много” или “В нито една сфера“, има вероятност реакцията ви е резултат от автоматичен навик да преувеличавате тежестта на някои събития и явления, свързани с гордостта, първенството и вниманието на другите хора.
3. Избягвайте катастрофалната “интуиция”
Някои от нас имат пакостливата склонност да съзират предзнаменования и знаци за всевъзможни негативни бъдещи сценарии. Не защото са прозорливи, а защото така са се научили да се предпазват от евентуално разочарование или нараняване.
Ако допуснете, че мислите ви може би не са пророчески и далновидни, а просто тревожни, може би с времето ще успеете да свикнете да ги спирате преди да са се разраснали в паника или подозрения, които вредят на увереността ви.
И често се оказват самосбъдващи се пророчества - диктувани и осъществени от страхове и поведения в унисон с въпросните страхове.
Катастрофалното мислене не е проява на прагматизъм и досетливост, а следствие на вътрешна тревожност, често от хроничен порядък. Колкото по-често разигравате най-лошия сценарий, толкова по-голяма става вероятността да започнете да вярвате в него.
4. Възможно е да не сте в ничие полезрение
Хората рядко се занимават с нас толкова ангажирано (независимо дали е добронамерено или злонамерено), колкото си въобразяваме. Повечето от тях всъщност са потънали в собствените си тревоги, фантазии, потребности и дилеми.
Да подозираме, че непрекъснато към нашата особа са отправени множество чифтове оценяващи, завиждащи или присмехулни очи, е форма на ненужна и невярна мегаломания - и тя увеличава мащаба на нарцистичната ни уязвимост, правейки ни болезнено зависими от чуждата оценка, настроения и благоразположение.
Много от тълкуванията, които приписваме на чуждото поведение - например „той иска да ме унижи“, „тя ме игнорира нарочно“, „той мисли си, че съм тъп“ - са резултат от стара емоционална програма, която няма отношение към настоящето.
Често тя е била адаптивна някога назад в детството, но днес е в разрез със случващото се около нас и ни вкарва в проблемни динамики от сходно естество - все някой ни мисли лошо.
5. Реагирайте различно там, където действате по навик
Навикът да се мисли и реагира себереферентно (всяко чуждо действие и изказване се отнася до мен и има предвид мен) е автоматична защита, която носи повече главоболия, отколкото награди.
Ако обаче разпознаете тригъра, можете да упражните волята си и да сдържите автоматичния отговор - онзи, който сте давали безчет пъти и безчет пъти сте получавали един и същи горе-долу плачевен резултат.
Промяната в реакцията често води до различен резултат. Това е експеримент, а не морална задача.
Много често влизаме в обичайните си роли в познати или повтарящи се ситуации, за да покажем и дори да натрапим на другите своята стойност, превъзходство, възможности, привилегии, добри характеристики и героизъм.
Но нуждата от доказване винаги издава несигурност и никога сила. Мълчаливото присъствие, способността да не реагираме, особено когато сме провокирани, може да бъде по-тежка и авторитетна от всичките ни пламенни обяснения и защитни изблици.
6. Помнете в какво реално сте добри.
Манията за изключителност често маскира дълбока несигурност. По-достойният и респектиращ подход е да приемете себе си не като най-добрия, а като достатъчно адекватен.
Не като форма на престорено скромно самозалъгване, а като контрапункт на вътрешния критик и болезнения стремеж към съвършенство, което винаги остава на няколко крачки зад ъгъла. Фиксацията върху провалите не ни прави по-отговорни, просто ни прави по-плахи или по-натрапчиви в убеждаването на околните, че всъщност сме добри в нещо.
И с тези упражнения и идеи за осъзнатост, нарцистичната уязвимост няма да изчезне. И не това е целта. Но може да спре да направлява поведението ни в наш ущърб.
Възможно е да се научим да я разпознавате, да ѝ противодействаме с мисъл, с въздържание от автоматично действие и с увеличаването на толеранса ни към отхвърляне, провокация, незачитане, срам, второстепенност, несигурност и присмех.
Възможно е да престанем да интерпретираме всичко през призмата на това как изглеждаме в чуждите очи. Няма да стане с позитивно мислене. Става с редовно наблюдение и осъзнатост, както и с милосърдна към себе си инвентаризация на ума.
aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства
Най-четени
Средиземноморската диета
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Електролити
Последно публикувани
Да постя ли?
Действия на лекарствените вещества
Импулсът да повторим травмата