3259 Ангел Кирилов Feb. 23, 2023

Микроорганизмите и микробния фактор

Ако се питате какво общо имат микроорганизмите с нашето здраве и успешния тренировъчен режим, следващите редове са точно за вас. Микроорганизмите, които ни заобикалят, са изключително важни за нас и нашето здраве. Какви са микроорганизмите? Каква е ролята им в нашия живот? Как да подобрим здравето, тренировките и целия си живот благодарение на нашите добри приятели или лоши врагове – микроорганизмите?

Планетата Земя е уникална с разнообразието си на форми на живот. Тя е единствената ни позната до днес планета по рода си. Най-големият колонизатор на планетата Земя, обаче не е човекът, а дребните форми на живот – микроорганизмите. Под общото название микроорганизми или микроби се има предвид най-общо всички бактерии, архебактерии (археи), вируси, микроскопични гъби и други дребни форми на живот.

Микроорганизмите са първите най-древни форми на живот, появили се на нашата планета. Те са разпространени навсякъде – на сушата, сред океаните, в почвата и въздуха, по растения и животни, на места, където никое друго същество не би оцеляло – на северния полюс, в горещи басейни или ледени почви, на дъното на океана, на 10 000 м. височина в атмосферата и т.н. Това се дължи на невероятните им приспособителни способности, които микроорганизмите са развили в процеса на милиарди години еволюция. Независимо, че микроорганизмите са много дребни по размери (в някои случаи десетки пъти по-малки от нашите клетки) и не тежат почти нищо те наброяват 5.1030 и по този начин съставляват по-голямата част от биомасата на планетата Земя.

Микробите към хората: „Без нас сте нищо“

Няма да е пресилено ако кажем, че микроорганизмите управляват света. Те са отговорни за почти всеки екологичен процес на Земята – от производството на кислород до разграждането на мъртвата материя, кръговрата на веществата и връщането на елементите в почвата. Микроорганизмите ни хранят. Те правят храната ни, осигуряват ни съществено важни вещества, елементи и витамини, населяват тялото ни и определят здравето ни. Ако микроорганизмите изчезнат, ние бихме изчезнали заедно с тях.

Микроорганизмите са колонизирали и човешкото тяло

Всеки човек съжителства с микроорганизми на брой 10 пъти повече от броя на клетките, съставляващи тялото му. Човекът живее в симбиоза с микроорганизмите. В хода на човешката еволюция микроорганизмите са се превърнали в част от самия него. Човекът постоянно обменя вещества и гени с микроорганизмите, което ги прави незаменим компонент от човешкото съществуване. Още от първата глътка въздух – когато се раждаме, преминавайки през родовия канал, ние за първи път се срещаме с микроорганизмите, които стават наши спътници в живота.

Човешката микрофлора или броя и вида на микроорганизми, с които човек съжителства оказва съществено значение върху неговата анатомия, физиология и здраве:

  1. Микрофлората на кожата ни определя вида и състоянието на кожата, мириса на потта ни, появата на акне и други патологични състояния и като цяло здравето на най-големия ни орган – кожата;
     
  2. Устната ни кухина е пълна с различни по вид и брой микроорганизми (учените са открили над 400 щама досега и бройката им се увеличава), които имат отношение към хигиената, здравето и имунитета ни;
     
  3. В пикочно половата ни система, съществуват множество микроорганизми, които често променят състава си според възрастта, рН-то и нивата на хормоните и са честа причина за възпалителни процеси;
     
  4. Дори конюнктивата ни е колонизирана от няколко различни вида микроорганизми;
     
  5. Гастроинтестиналният ни тракт също е колонизиран, въпреки киселото рН в стомаха;
     
  6. Микрофлората в дебелото черво, обаче, е най-многобройна и разнообразна. Броят на микроорганизмите достига до няколко милиарда в един кубичен сантиметър чревно съдържание. В нашата храносмилателна система имаме от 1.5 до 3 кг микроорганизми – това е една цяла екосистема. И както във всяка екосистема – борбата за живот е в разгара си. Различни щамове, някои „добри“, други „лоши“, се борят за надмощие. От баланса и състава на микроорганизмите в нашето дебело черво зависи нашето храносмилане, както и нашето здраве. Балансът на полезни към вредни микроорганизми в нашите черва определя начина, по който усвояваме веществата от храната. Наличието на определени видове бактерии ще правят обмяната на веществата (нашия метаболизъм) по-бърза и по-ефективна, докато други ще я забавят.
    Различните хора черпят различни количества на вещества от храната, в зависимост от състава на чревната си микрофлора, дори и да се хранят идентично. Това обяснява ефективността на храносмилателната система при някои хора. Освен това микроорганизмите в нашия чревен тракт са отговорни за синтеза на много отпадъчни продукти от тяхната лична обмяна на вещества. Някои от тях са вредни и ни причиняват дискомфорт, други са полезни и повишават ефективността на нашата биохимия. Микроорганизми са отговорни за синтеза на много важни витамини за човешкото тяло, а именно витамини от Б групата и витамин К, както и на много важни ензими и коензими, за които тялото ни не е изградил биохимичен процес на синтез.

Да впрегнем силата на микроорганизмите в наша полза

Определено едно от най-важните неща за нас е да бъдем здрави и жизнени, да притежаваме енергия и мотивация. Когато тези условия са налице, ние живеем на високи обороти, тренираме, трудим се, учим нови неща и се усъвършенстваме. Освен че  микроорганизмите ни разболяват, то те ни и лекуват. Повишаването на имунитета с помощта на микроорганизмите трябва да е цел на всеки човек.

Чревният имунитет съставлява една голяма част от имунната защита на организма. Приблизително 60-70% от имунните ни клетки са концентрирани в Пайеровите плаки в тънкото черво. Основна функция на тънкото черво е да абсорбира хранителните вещества от храната. Хранителните вещества се абсорбират от голям брой власинки и жлези, разположени по вътрешната страна на тънкото черво. Власинките са пропити с имунни клетки, които се групират и на някои места образуват Пайерови плаки. Те са основна част от поддържането на нашия чревен имунитет, който от своя страна, заедно с лимфната система, костен мозък, тимус и далак, съставляват системата от защита на организма. Поддържането на здравето на червата е от изключително значение за нашето здраве. 

Културистите и трениращите са постоянно съветвани да се хранят повече. Те приемат големи количества протеини и храни от животински източници. Но повече понякога не означава по-добре. Оказва се, че между състава на храната която приемаме и чревната микрофлора съществува пряка зависимост. Приема на основна група храни ще промени чревната ни микрофлора. Храната ни трябва да бъде разнообразна и вкусна.

Много усилено спортуващи страдат хронично от състояния като синдромът на раздразнените черва или синдром на увеличена пропускливост, което може да намали съществено техният имунитет. Причините за тези състояния могат да бъдат непоносимост към някои групи храни или претоварване на храносмилателната система. Затова се хранете толкова, колкото тялото ви подскаже. Обръщайте внимание на храната си, нека тя бъде здравословна и да ви дава необходимата енергия, а не да ви прави по-изморени и отпаднали. В този смисъл здравето на чревната ви микрофлора е от изключително значение.

В периоди на натоварена храносмилателна система или при наличието на някое раздразнение, приемайте пробиотици и пребиотици – това са „добри“ за червата ни бактерии (щамове на млечно-кисели бактерии и бифидобактерии, които са чудесен избор), заедно с вещества, с които те се хранят. Приемете, че вашата чревна екосистема е една джунгла, където борбата за живот е в разгара си – борбата за колонизация на чревните стени между различни щамове микроорганизми. Те се борят за по-добро място с по-добър достъп до хранителни вещества. Когато „лошите“ микроорганизми са взели превес в тази борба здравето ни е влошено. Това което можем да направим, за да подобрим здравето на нашата чревна джунгла и на самите нас е да избягваме приема на рафинирани захари и въглехидрати (с което се хранят дрождите и някои неприятелски щамове бактерии), консервирани храни, развалени храни (най-вече хляб с мухъл), продължителен прием на антибиотици и кортикостероиди (унищожават както лошите, така и добрите бактерии). 

Състоянието на вашата чревна флора ще се подобри при приема на сушени плодове и зеленчуци. Те са пълни с фибри, които подпомагат за пречистването на стените на червата (много често задръстени от бактериално-фекални плаки). Освен това зеленчуците ще ви дадат, това което животинската храна не притежава, а именно живи ензими. За разлика от животинската, растителната съдържа в себе си вакуола с резервни вещества (воден разтвор, богат на йони, малки органични молекули и биологични макромолекули). Приемът на ферментирали храни и напитки също ще окаже благоприятно въздействие върху здравето на вашата чревна микрофлора. Ферментацията е процес на хранене на микроорганизми без наличието на кислород, в който основните захари се преработват (метаболизират) на въглеводороди с по-малка дължина за нуждите на микроорганизмите.

Това са, грубо казано, преработени вече храни, за синтеза на които биохимията на тялото ви няма да включи допълнителни енергийни ресурси. Ферментиралите храни като мляко, сирене, кашкавал, туршии, кисело зеле, вино и други облекчават храносмилателната система и са пълни с „добри“ микроорганизми. Природни антибиотични храни като билки и подправки – пресен лук, чесън, праз, люти чушки, червен и черен пипер, джинджифил и още много други също ще ви бъдат от полза. 

Микроорганизмите и затлъстяването

Нови микробиологични изследвания доказват връзката между затлъстяването и състава на чревната микрофлора. Оказва се, че микроорганизмите, с които съжителстваме определят начина, по който трупаме мазнини; балансират нивата на кръвна захар; определят нашия отговор към хормоните, които ни карат да се чувстваме гладни или сити.

Оказва се също, че различният състав на чревната микрофлора има отношение към енергийния баланс, броя на извлечените калории от различните по състав храни, както и начина, по който тези калории се съхраняват.

Интересно – различният състав на микроорганизми, с които живеем, има отношение към нивото на затлъстяване и диабет още от момента на нашето раждане.

Изследвания на еднояйчни близнаци (с идентични гени) показват връзката на специфичния бактериален състав с нивото на затлъстяване.

Чревната микрофлора на затлъстели индивиди се отличава с по-беден и еднообразен по състав микроорганизми, докато при по-слаби индивиди се намира по-голямо разнообразие от видове щамове.

Чревната микрофлора е много сложна екосистема, в която много непознати видове тепърва предстои да бъдат откривани. Има още много работа, която учените трябва да свършат. Един ден, може би не в далечното бъдеще, ще станем свидетели на практики, лекуващи затлъстяване и свързани с това състояние болести с приема на определени видове от нашите приятели – микроорганизмите.

Природата е система, в която всички организми съществуват взаимосвързано и в хармония. Човекът, колкото и да е велик и да стои на върха на хранителната пирамида, не прави изключение от законите на природата. Микроорганизмите, макар и да не ги виждаме, са наши спътници в живота – създават благоприятна среда за живот, грижат се за нас и нашето здраве ни, хранят ни и ни дават сила. Понякога обаче, когато балансът бива нарушен здравето и животът ни може да бъдат застрашени. Най-доброто, което можем да направим в този случай е да се храним пълноценно и да възстановим така ценния баланс за един по-добър и пълноценен живот.

Екипът на „Аптечко“
Радвайте се на добро здраве!

 


Източници:

  1. S H Duncan, G E Lobley, G Holtrop, J Ince, A M Johnstone, P Louis and H J Flint - Human colonic microbiota associated with diet, obesity and weight loss
  2. Ruth E. Ley, Fredrik Bäckhed, Peter Turnbaugh, Catherine A. Lozupone, Robin D. Knight  and Jeffrey I. Gordon - Obesity alters gut microbial ecology
  3. Peter J. Turnbaugh, Micah Hamady, Tanya Yatsunenko, Brandi L. Cantarel, Alexis Duncan Ruth E. Ley, Mitchell L. Sogin, William J. Jones, Bruce A. Roe, Jason P. Affourtit, Michael Egholm, Bernard Henrissat, Andrew C. Heath, Rob Knight & Jeffrey I. Gordon - A core gut microbiome in obese and lean twins
  4. Nadja Larsen,Finn K. Vogensen, Frans W. J. van den Berg, Dennis Sandris Nielsen, Anne Sofie Andreasen, Bente K. Pedersen, Waleed Abu Al-Soud, Søren J. Sørensen, Lars H. Hansen, Mogens Jakobsen - Gut Microbiota in Human Adults with Type 2 Diabetes Differs from Non-Diabetic Adults ,Published: February 5, 2010 DOI: 10.1371/journal.pone.0009085

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена