806 Александра Петрова Feb. 8, 2024

Love bombing: От приказка в кошмар

Брой 5, рубрика Емоционално здраве

Има една популярна българска приказка “Много хубаво не е на хубаво”. Ако се абстрахираме от дразнещото черногледство на балканската мъдрост, можем да поразсъждаваме върху това в какви случаи тази максима се оказва вярна.

И ето един подходящ пример - в случаите на обстрел с любов, който е по известен като термин в своя английски вариант: love bombing. Това е феномен, който е по-типичен за тепърва започващите отношения, отколкото за тези в процес на развитие или с дългогодишна история.

Много, веднага, навсякъде, по всяко време

Връзките, в които се разразява печалният феномен на love bombing, се отличават със скорострелно ескалираща близост от самото начало, както и с декларацията на интензивни чувства. На големи порции и на често. Много хубаво и вдигащо точките за получателя на тези цистерни с обожание и чувствени признания, но и малко нагарчащо от сладост.

Обстрелващият с любов обикновено е само единият във връзката. А другият е уж късметлията получател - който следва усмихнато да приема даровете на това извънредно прибързано и развиващо се с бясна скорост романтично начинание.

Възможно е още от първата или втората среща единият от участниците да започне да пише колко невероятна е била срещата, как усеща, че двамата имат химия, как си пасват на визуално, интелектуално, хумористично, финансово, духовно и всякакво друго ниво.

Бързо се уговарят следващи срещи и започват да се планират общи занятия, а защо не и житейски цели - как ще си кръстим първото дете, ходил/а ли си в Корфу, искаш ли да отидем двамата, майка ми ти праща много поздрави, сестра ми ми подари рамка за наша снимка за бюрото ми в офиса. И така нататък.

Как падаме в мрежата

Ако човек дълго е бил самотен или е претърпял скорошни или последователни разочарования в любовта, свързани с несериозността на неговите обекти на въжделенията, възможно е да падне в ловко оплетената мрежа. Той си казва обнадеждено: О, този човек е толкова различен от онези, които искат само нещо неангажиращо, не говорят за деца и не предлагат екскурзии и общо бъдеще!

И, да, този човек наистина е много, много сериозен - но защо. Той говори пламенно за нрава и външния ни вид, изрежда и подчертава преимуществата ни, хвали предполагаемите ни таланти и оценява интимността с нас като извънземна.

Ако отдавна сме гладни, ще паднем в капана. Който не си позволява чат-пат по някое парченце чипс, после може да изяде цял пакет с мухлясал такъв.

Разликата с любовта от пръв поглед

Тук е удобен момент да сложим една звездичка за пояснение. Има такова нещо като любов от пръв поглед, разбира се. Но в нея няма маркетинг на случващото се от единия участник към другия. Отсъства усещането, че нещо се натрапва в лачена опаковка и биваме съблазнени да вярваме, че сме най-привлекателните и вълнуващи хора на света - на думи.

Любовта от пръв поглед е рядко и смущаващо събитие, което обикновено води до обратното на саморазкриването действие. Ние сме разклатени и даже смутени, че това ни се случва, боим се, че ако споделим на глас интензитета на емоцията си с другия човек, ще му се сторим ненормални и притискащи, или още по-лошо - отчаяна лепка.

Затова и си траем и скришно (поне в началото) се надяваме чувствата да са взаимни или добрите ни приятели да ни лекуват вещо с чаши вино и уверения в следващия ни шанс за истинска любов - ако този опит се окаже едностранно изживяване (и ние сме единственият влюбен от пръв поглед в схемата).

Та, любовта от пръв поглед съществува, но не се отличава с помопозни изказвания, непрестанни чувания и големи, драматични жестове на привързаност и обич в самото си начало.

От сладка ревност и загриженост в режим на контрол и взискателност

Като част от вдигащото точките жарко отношение и честите “евала за това и онова” вметки, в love bombing-а има и големи дози контрол и проверки. Както ни пише и звъни почти без почивка, за да ни чуе как сме що сме и да ни прати цунки по муцунки, новото Мило подпитва и с кого сме и не сме ли били казали по-рано, че ще сме сами или другаде, или с някой друг?

Увъртайки засмяно, в началото ние приемаме проверките като декларация за загриженост и мотивиращо количество ревност. Толкова сме желани и толкова ни мислят, че малко стегнат каиш няма да ни счупи хатъра. Обаче скоро играта загрубява. Закачливият питащ тон започва да става изискващ, троснат и заплашителен.

Започват да се появяват правила и да се търсят простъпки, така че ние да се оправдаваме и да се чувстваме в грешка, без да знаем защо. Ах, тази любов. Дали?

Ах, тази приказка, която лека-полека (и накрая рязко) отива на кошмар

Какво се случва малко след като стратегията за впримчване в мрежата на любовта всъщност проработи? Много често дашният обстрелващ с любов рязко променя отношението си или изискванията, или изчезва яко дим.

А ние сме оставени да се чудим с парализираща самообвинителност и фрустрация “Какво направих, че го прогоних?”. Склонни сме да го идеализираме, да се укоряваме, да фантазираме за връщане на старите отношения на интензивна свързаност и захаросани комплименти, и декларации за моментална и вечна любов.

Това е ако връзката продължава, но бива разяждана от студено и дистанцирано, наказващо отношение.

Дисонансът между първоначалната хлътналост и последващата апатия, ни се отразяват така, сякаш са спрели наркотик на наркоман. Ние сме закачени и искаме следващата си доза - но предоставящият я си е взел безсрочен отпуск от ролята на Любовта на живота ни.

Обикновено хората може да се борят месеци наред за това да върнат старите условия на всепоглъщаща близост и извънредно любвеобилно отношение - без успех.

В случая, в който “любимият” love bomb-ър изчезне яко дим, те може да си фантазират какво ли се е случило, да не могат да намерят покой и да мислят за този човек, като за някакво недостижимо създание, което ги е виждало в най-добрата им светлина и ги е открехнало на истинските висини на любовта - така, както никой друг преди и след него не е успял и няма да успее. Звучи като присъда.

Да сменим начина, по който гледаме на историята

Ако приемаме тази интензивно започваща и кошмарно завършваща история като отнета ни насилствено любов или някаква трагедия, която ние сме причинили с нрава и поведението си, ще изпуснем ценната поука.

А тя е, че понякога стъклото блести повече от златото. Вместо да бленуваме за завръщането на нашия волатилен (и навярно лъжовен) любим, можем да се разровим в себе си и да се опознаем през случилото се.

Какво ни липсва, че случаен човек успява да ни продаде ерзац-липсващото парченце за дни или седмици? Чувстваме ли се така, сякаш самооценката ни е ниска и, ако някой ни покаже повече ентусиазъм и желание да бъде с нас, ние се хващаме за него като за спасителна сламка?

Напомня ли ни този сладко-болезнен сценарий за някоя случка или период от детството ни? Какво сме спечелили от тази опитност - може би интересни и силни емоции, както и възможност да опознаем границите си и ахилесовата си пета във взаимоотношенията?

Важно е да говорим с доверен и търпелив човек за случилото се и преживяването си. Първо, за да си сверим часовника, второ за да започнем да назоваваме и интегрираме чувствата, които “висят” в нищото след приключването на историята по навярно грозен начин.

Най-добре е този наш душеприказчик да е терапевт, за да може освен изслушването с емпатия да ни предложи и възможност за изследване на случилото се, така че в бъдеще да ни се случват сценарии с по-възнаграждаващо развитие.

Но ако нямаме терапевт под ръка, един добронамерен и верен приятел - или брат или сестра - ще свършат чудесна работа. Или всички те на ротационен принцип - каквото проработи.

Аптечко с мисъл и грижа за хората



      Александра Петрова – терапевт
      about-face.me
      facebook
      instagram



Психолог и гещалт терапевт, с опит в областта на
преминаването през кризи, подобряване на
общуването и самооценката, справяне с
тревожността и работа със сънища.

 


 

Намери лекарство на изгодна цена