Кралицата на
стайните теменужки
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Това е един разказ на американския хипно- и психотерапевт Милтън Ериксън за среща с пациент, който получава толкова точна инструкция за разрешение на своята ситуация, че се възстановява почти чудодейно.
Ериксън разказва тази история като пример за краткосрочна терапия. Той казва, че ключовият елемент в работата на терапевта не е какво точно прави той в сесията с клиента, а как и доколко успява да го ангажира, така че самият клиент да направи нещо от решаващо значение за себе си.
А ето и историята.
Един ден след лекция ученик на Милтън Ериксън се приближил до него и го заговорил: “Доктор Ериксън, бих искал да говоря с Вас. Сестра ми, майка ми и леля ми живеят в Милуоки. И майка ми, и леля ми са богати по независими една от друга причини.
Леля ми е на 52 години и не е омъжена. Живее в огромна къща с просторен двор и няма нито един приятел. Единственото социално занимание, което практикува, е редовно да ходи на църква. Там тя винаги сяда сама на пейката и не говори с никого. Нито с Епископа, нито с енориашите. Обаче продължава да ходи на църква по абсолютно всеки повод.
В къщата леля ми разполага с две домашни помощници, които идват рано всяка сутрин, чистят, готвят за деня, измиват чашите и чиниите и вечер си тръгват. Те пазаруват, подреждат и плащат на градинаря, който се грижи за красивия голям двор. Макар да живее уж охолно в своята огромна къща, от девет месеца леля ми е дълбоко депресирана. И двете домашни промощници се тревожат за нея.
Леля ми и майка ми вече не си говорят, и леля ми просто ходи на църква и живее затворено и депресирано без нито един приятел или близък човек до себе си. Мен ме харесва, но не иска да я посещавам твърде често. Може да понесе да ѝ гостувам един път годишно. А аз силно се безпокоя за нея.
Доктор Ериксън, знам, че пътувате за лекции до Милуоки. Бихте ли могъл да минете да я видите и ако е възможно, да ѝ помогнете?”
Такава била молбата на ученика.
Една вечер след лекцията си в Милуоки Милтън Ериксън почукал на вратата на огромната къща, в която сама и откъсната от света живеела заможната, депресирана леля. Двете домашни помощници отдавна си били тръгнали. Ериксън се представил и с уверен тон помолил жената да го разведе из къщата. Тя се съгласила с неохота.
И Ериксън тръгнал да разглежда къщата стая след стая, като на инспекция. Надявал се да открие нещо, което да може да му свърши работа за целта на посещението му. Точно в оранжерията той го намерил - там имало три саксии със стайни теменужки. И трите били цъфнали в различен цвят.
А в четвърта саксия до тях от пръстта се подавало едно прясно засадено листенце. Това е начинът да се засаждат нови стайните теменужки - като се откъсне едно листенце и се посади в отделна саксия.
Депресираната леля безрадостно се придвижвала през помещенията на просторния си дом, за да угоди на молбата на един напълно непознат да бъде разведен из нейния имот, и сякаш нищо на света вече не я интересувало.
Когато видал трите пораснали стайни теменужки и листенцето, посадено съвсем скоро в отделна саксия, Ериксън ѝ казал: “Както пожела Вашият племенник, ще Ви напиша една рецепта. Настоявам да изпълните предписанията в нея до последното. Утре сутрин ще дадете рецептата на домашната си помощница и тя ще се заеме със задачата.”
В “рецептата” Милтън Ериксън бил написал на домашната помощница да купи по една саксия стайни теменужки във всеки цвят, който липсвал в колекцията на лелята. Ериксън си спомня, че в онзи момент в оранжерията имало тринадесет различни цветове с нежните растения.
Рецептата продължавала с това, че домашната помощница следвало да закупи и петдесет нови саксии за пресаждане, както и достатъчно свежа пръст - за да може лелята да засади още няколко листенца стайни теменужки.
Домашната помощница имала още една допълнителна поръчка.
Тя трябвало да купи и двеста празни саксии, които са достатъчно представителни да се подарят или изпратят като подарък. Заръката на Милтън Ериксън била следната: всеки път, когато се роди дете на някой от паството в църквата, лелята да изпраща една саксия със стайни теменужки за новороденото.
За всяко кръщене в църквата, тя щяла да изпраща една саксия със стайни теменужки. Ако някой от енориашите или членове на техните семейства се разболеел, той щял да получи една саксия със стайни теменужки от лелята.
За обявените годежи, лелята следвало да изпрати на бъдещата булка същия подарък. На всяка сватба в църквата, младоженците ги чакала саксия със стайни теменужки. Инструкцията на Ериксън продължавала с това, че всяка седмица лелята трябвало да занесе между 12 и 20 саксии за продан на седмични базар.
Рецептата на Ериксън била за всеки повод депресираната леля да подарява или изпраща по една саксия със стайни теменужки. Разказвайки тази история, Ериксън си спомня, че в един момент лелята имала над двеста саксии с теменужки.
Съпругата на Милтън Ериксън добавя, че тази жена, наистина успяла да постигне нещо изключително. Тя съумяла да обгрижи една стайна теменужка така, че да живее цели три години.
А тези цветя са много нежни и обикновено при най-малкото смущение могат да увяхнат. Светлината трябва да е подходяща, а поливането да се осъществява в точното време с точното количество вода.
Да отглеждаш успешно двеста саксии със стайни теменужки си е работа на пълен работен ден. Не ти остава време да подвиеш крак. Държи те зает от ранна доба до късно вечерта.
Милтън Ериксън завършва разказа си по следния начин. След двадесет и няколко години въпросната жена умряла от естествена смърт, обградена от многобройни приятели. По това време тя била известна като Кралицата на стайните теменужки от Милуоки.
Изключителното в този случай е това, че Ериксън прави само едно посещение и съзира онова единствено място, в което депресираната жена е успяла да вложи някаква енергия. Всичко, което той прави след това, е да помогне на тази енергия да се разсрасне и да превземе всичко останало.
Накрая на своя разказ Ериксън добавя, че е почти невъзможно да подариш стайни теменужки на някой, без да успееш да провокираш у него добро чувство. По този начин жената от Милуоки се сприятелява с най-различни хора на всякаква възраст. А на коледното празненство в църквата навсякъде има саксии със стайни теменужки. За старите, за младите, за болните и за здравите, за новородените и за току-що кръстените, както и за младоженците.
Да подарява стайни теменужки се оказва прекрасно занятие с лечебна стойност за тази жена. И така не ѝ остава достатъчно време, за да продължава да се отдава на своята депресия.
Забележителното в тази история е, че Милтън Ериксън се среща с тази жена само един единствен път. И неговите думи за случая са следните: “Психотерапията означава да се отнасяш към пациента като към абсолютно неповторим индивид. Този човек никога няма да има двойник. Като терапевти ние използваме неповторимостта на този човек. А той със сигурност притежава много незнайни и неподозирани качества.”
Качеството, което Ериксън открива в жената в Милуоки, е че тя харесва стайни теменужки.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Средиземноморската диета
Как ни помага растението Невен?
Последно публикувани
Терапията не е магическа таблетка
Защо да избираме козметика с цинков оксид?
Вредата от постоянното цъкане на телефона