„Наследството на баба“: Камшик (Agrimonia eupatoria)
Някои неща ги няма в интернет, нито в съвременните книги!
Вековните тайни за билките, например, умело се пазят в стари, покрити с дебел прах, дори миришещи на мухъл книги, написани на стария правопис, а в не малко случаи и много по-стари, разбира се… сред пожълтелите страници в онази изоставена тетрадка в долапа на баба, която тъй грижовно е пазила десетки години!
Добре дошли сред редовете на „Наследството на баба“, където ще разкриваме някои от тайните на природата, които ще ни помогнат за редица заболявания, но… само баба ги знаеше!
Днес Ви представяме билката камшик или известен още като чернодробен репей или царска тревичка! Още от името си ни напомня за величието, което носи у себе си!
Откриваме го по сухи места, край хълмове и склонове.
Растението достига 80 cm височина и наподобява царска свещ, образувана от жълтите цветчета на камшика.
С баба ходихме всяко лято да го търсим и събираме, за да се възползваме от лековитостта му. Събира се по време на цъфтеж от юни до август и е сред онези растения, които дори древните египтяни знаели!
Като дете страдах много от болно гърло. Я гнойна ангина, я фаринкса - все нещо ме болеше. Е, баба грижливо ми приготвяше чай от камшик, с който си правех гаргара и оказваше страхотен ефект, заедно с терапията от селския лекар.
Листата пък действат добре при ревматизъм, проблеми с храносмилането и заболявания на далака. Пият се по 2 чаши чай дневно, за да се проявят свойствата на растението.
Селският лекар ни спомена, че ако пием продължително време чай от камшик, то той оказва влияние върху бъбреците и пикочния мехур. А мехлемът от билката е чудно средство при разширени вени по краката!
Как да си приготвим мехлема?
Две шепи ситно нарязани листа, цветчета и дръжки от камшик се прибавят към 250 g свинска мазнина. Хомогенизираме сместа и прилагаме няколко пъти дневно!
Добре, че са записките на баба, че някои неща ги няма и по книгите, даже!
Е, кажете, не е ли истинско богатство Наследството на баба?
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
изтoчник: © Verlag Wilhelm Ennstaler, Steyr
издателство: „Бонкомерс - 95“ – Берковица