Как да разпознаем пасивната агресия
Запазете час: about-face.me • FB • IG
За разлика от откритата агресия, която се усеща като шамар, пасивната е като убождане с тайна игла - докато извършителят приветливо се усмихва. Или дори нехае за скритата мотивация на действията и бездействията си (основно сечиво на пасивната агресия).
Хората, които действат пасивно агресивно, обикновено си навличат раздразнението на околните, дори видимо да не са направили “нищо лошо”. Това е така, първо защото видимо е ключовата дума тук - тези хора причиняват вреда, засрамват, влудяват, фрустрират, наказват и тн. , просто по много заобиколни начини. Както казахме, без шамари.
Второ, когато агресията е пасивна и се процежда през думите и действията като капки отрова, голяма част от гнева към другите е несъзнателна. Този отцепен гняв обаче не бива детониран или потушен с нежеланието на човека да го осъзнае или изрази - а заживява свой собствен живот на заден план.
Останалите хора усещат притаения гняв и сковаващата злонамереност на пасивно агресивния човек, която той крие зад добри маниери, социално желателно поведение, услужливост и сговорчивост. Които обикновено са така сладки, че чак горчат. Защото са подправени с гняв, подложен на многогодишна ферментация.
Какви са методите, с които един човек показва агресията си пасивно? Нека разгледаме 3 от тях.
Обиди в стил “сещай се, снахо”
Разбира се лесен начин да натрием носа на някого, без да се налага да го конфронтираме, е да го обидим заобиколно. Например, ловко разказваме история с герой, който уж случайно си прилича с нашата мишена, и така завъртаме разказа си, че да очерним онези черти на лирическия герой, които искаме да нападнем у нашия реален слушател - но не смеем.
И ето, работата е свършена. Ние сме го обидили или засрамили по толкова не директен начин, че неприятният привкус в устата му от нашата сказка може да бъде отдаден на нещо себереферентно. “Сигурно съм уморен, затова ме заболя главата.” Дали? От пасивната агресия често другите ги боли главата - защото някой ги налага без юмруци.
След като е “казал” на слушателя си какво наистина мрази в него по един развлекателен и възпитан начин, пасивно агресивният човек е декомпресирал потиснатите чувства на яд и раздразнение и сега може да си почине.
Ако другият се е усетил и го попита какво точно се случва или какво точно цели да каже, пасивно агресивният човек, разбира се, може да ококори очи насреща на странния въпрос и със заучена беззащитност и невинност или да изцърка някоя блага шега, за да замаже положението, или да изпищи във възмущение, че някой можело да си помисли, че той бил имал предвид нещо лошо - точно той, милият и добрият, и разбиращият. Гузен негонен бяга.
Как работи гаслайтингът, може да прочетете тук: https://native4native.com/Gaslayting-v-men-li-e-problemyt-ili-v-drugiya-blog-131.html
Мотаене и забравяне
Когато се “туткаме” докато някой друг ни чака, ние всъщност осъществяваме контрол над него. Онзи контрол, който не смеем да си поискаме или да демонстрираме, че желаем по асертивен и деен начин. Затова намираме изгодна възможност да “изравним” точките (за неполученото или изтърпяното насила от други) в това да се бавим и мотаме, когато той се суети и ни чака.
Туткането може да бъде наблюдавано и в групов сетинг като форма на самоактуализиране чрез пасивен протест и саботаж на околните. Например в работна среда, човекът който едвам говори, бавно-бавно произнася всяка сричка, прави си паузи, преглъща, облизва се, попипва си лицето, намества си очилата - той държи другите на кукичка, от която те искат да се откачат и да избягат. Но не може, защото предстои доизказване и никой за никъде не бърза.
Същото може да се случва с изпълнението на задачи. Уж неволно нещата се бавят, комуникацията все не се случва по прозрачен и продуктивен начин и винаги има един разярен и побеснял, който е бързал добре според себе си, и една смирена мушмула, която е подразнила разбеснелия се с мотаенето и мънкането си и сега го играе несправедлива жертва на гнева на някакъв ненормалник. Класическо движение.
Често боледуване и емоционална неблагоразположеност
Още един креативен начин да тормозим тези около нас тайно е често да огласяваме, че не се чувстваме добре.
Да ни прималява, да ни свива коремът, да получаваме мистериозна алергия от нещо във въздуха, да се омърлушваме смълчано на дивана, наметнати с одеала и жилетки и в очакване другият да остави всичко останало и да се втурне да ни спаси от неясната симптоматика.
Има разлика между човек с разклатено здраве или с хронично заболяване, който има нужда от грижи, и човек, който е клинично здрав, но извлича удоволствие от това да демонстрира отпадналост, “първи симптоми на грипа”, мигрени и натъжавания за щяло и нещяло.
Първият живее живота си с непреодолимите ограничения на своето състояние и (в най-добрия случай) с надеждните грижи на хора, които го обичат и ценят. Вторият си връща за нещо неясно в отношенията чрез това, че се “влошава”.
По този начин със своята магична болнавост той затруднява партньора си да бъде другаде, да изпълнява работни и социални ангажименти, да се държи еди как си (например твърде радушно с околните) и така нататък. Накратко, болнавостта е пасивна форма на контрол.
Още по темата с манипулацията на “безпомощния” партньор в зависими отношения, може да прочетете тук: https://native4native.com/Fuziyata-zadushavashtata-blizost-bez-izhod-blog-132.html
Как да постъпим
Пасивно агресивните действия изглеждат невинни и уж ненарочни, но това рядко е така.
Вярно за тях е единствено, че може да бъдат неосъзнати от пасивно агресивния човек - той не избира да ги направи чрез планиране, а те го сполитат неочаквано - когато известно време е преглъщал и тъпкал гнева си навътре.
Един от начините да се справим с пасивно агресивните сценарии е да назовем случващото се. “Струва ми се, че си ми ядосан” може да нормализира емоцията в този, който си забранява да я изпитва и даже да даде началото на диалог по темата.
Когато назоваваме случващото се (от собствената си перспектива), ние “каним” отреченото чувство, което се изразява пасивно, да бъде признато и усетено.
Колкото по-често се случва това и с колкото повече уважение го правим, толкова по-голям е шансът другият човек да започне да изразява собственото си несъгласие, гняв, тревога или разочарование по видими и конструктивни начини, вместо с несъзнателни подли маневри.
Още за пасивната агресия, тук: https://native4native.com/4-formi-na-pasivna-agresiya-blog-124.html
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Средиземноморската диета
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Електролити
Последно публикувани
Да постя ли?
Действия на лекарствените вещества
Импулсът да повторим травмата