Дезорганизирана привързаност:
"Хем боли, хем сърби"
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Това е най-рядко срещаният стил на несигурна привързаност. Характерни за него са противоречивите импулси и амбивалентните потребности. От една страна човекът желае близост, но от друга сякаш се оказва алергичен към нея.
Затова с по-хладен и самодостатъчен партньор човекът с дезорганизирана привързаност би се държал по-скоро тревожно и търсещо внимание. А партньор, който настойчиво се приближава и иска задълбочаване на интимността, би извикал усещане за задушаване и отчуждение, последвано от желанието за отдръпване.
“Нито аз, нито ти струваме кой знае колко много”
Това, което прави импулса за близост некатегоричен, е наличието на страх и срам у човека с дезорганизирана привързаност. В допълнение този индивид може да има тенденцията да гледа с недобро око на хората изобщо, вторачвайки се в техните недостатъци и очаквайки измяна, предателство и удари в гърба.
Ако човекът с тревожна привързаност цени високо другия, но има ниска оценка за себе си, а онзи с избягваща привързаност оценява себе си високо, но омаловажава партньора, то личността с дезорганизиран стил на привързаност оценява ниско и двете страни - и себе си, и отсрещния човек.
От тази позиция на ниско самочувствие, съчетано с мнително и предварително омаловажаващо отношение към хората, връзките изглеждат двойно опасни.
От една страна те предлагат възможност за преживяване на собствената личност като “дефектна” през очите на другия, а от друга затормозяват лирическия герой със собственото му негодувание срещу забелязаните или въобразените “дефекти” на неговия партньор или кандидат-партньор.
Докато другите два вида несигурна привързаност имат характерни и предсказуеми стратегии, към които да прибегнат в моменти на дистрес (намаляване на близостта за тревожния и увеличаване на близостта за избягващия), то третият вид несигурна привързаност не разполага с константна стратегия.
Тревожната привръзаност натиска за внимание и близост
В единия случай имаме човек, който лесно може да изпадне в трескави мисли за състоянието на връзката и да се разстрои неутешимо, ако партньорът му не е наличен за контакт (например получил е 7 позвънявания и не вдига).
Мисълта на тревожно привързания човек мигновено поема по пътеката на безпокойството, а поведението му става изискващо, а в по-тежките моменти - направо преследващо.
Думите могат да бъдат обвинителни, умоляващи, ултимативни. С тези “протестиращи поведения” личността се опитва да постигне сигурност и да възстанови усещането за свързаност във връзката.
Избягващата привързаност се измъква по терлици
На човека с избягваща привързаност пък в повечето случаи близостта му идва “байгън” и той непредсказуемо (или предсказуемо) се отдалечава.
Ако не може да установи дистанцията физически, той ще потъне в мисли и ще се отнесе на някъде, където не може да бъде достигнат и въвлечен в изпитването на чувства или, още по-лошо, в участието в нечия драма за внимание.
Дезогранизираната привързаност се люлее като махало
Това е така, защото у тези хора истинската нужда често няма категоричен облик. Желанието за близост ненадейно се превръща в пренасита, а комфортът с автономията - в непреодолима жажда за контакт.
Казано по друг начин, тук почеркът комбинира прийомите на другите два несигурни стила, като редува прилепчивост с желание за отдръпване и нежни емоции с негодуващо раздразнение.
Това, което прави импулс за близост некатегоричен, е наличието на страх и срам у човека с дезорганизирана привързаност. В моменти на увереност и добро благоразположение на духа, тези хора могат да общуват ентусиазирано, да разказват свободно за себе си, да флиртуват и да пускат закачки.
Бягство от задушаващата близост
Но дойде ли усещането за задушаване от страна на другия човек (и то често има дори физическо изражение) или предвкусят ли предателство или скрити мотивации, тези хора могат да се почувстват оскърбени или отблъснати.
Тогава има голям шанс те да прекратят отношението, преди да са разбрали със сигурност за какво става дума - и по този начин да са дочакали съкрушителен финал. С това, че първи теглят чертата, те сякаш си спестяват фрустрацията и болката да оставят съдбата да ги хване неподготвени.
Тази реакция на бягство може да се случи с партньори, които са или по-настъпателни и емоционално зависими - и с тези си характеристики създават усещане за засада и задушаване. Или пък с хора, които по някакъв начин правят на човека с дезорганизирана привързаност впечатлението на манипулатори и хитреци, играчи, използвачи.
Жадуване на близостта с бягащия
С онези обаче, които по-скоро са непрозрачни, отдалечени и трудни за завоюване, нашият човек може да се държи като човек с тревожна привързаност. Той може да пише и звъни често, да приканва другия за по-интензивен контакт и дори да прави сцени на недоволство и ревност.
Истината обаче остава една и съща всеки път.
И двете поведения успяват да гарантират на човека нетрайни отношения. Ако ли пък връзката се окаже дългосрочна, то партньорът му би заявил, че с тази личност никак не се живее лесно - и би бил обективен в изявлението си.
И сега накъде
Хубавата новина е, че сигурният стил на привързаност може да бъде постигнат. Когато работим терапевтично, ние можем да подобрим емоционалната си регулация - чест виновник за крайните реакции и липсата на толеранс към незнанието и несигурността.
Също така, чрез терапията ние имам възможност да видим онези поведения, които се намират в сляпото ни петно, но от там най-добре ни вредят.
С търпение, любопитство, милосърдие към себе си (и доверен терапевт) ние можем да отработим старите травми, да затворим незавършените гещалти от миналото, да изградим нови модели на мислене и свързване, да затвърдим самочувствието си, и да станем малко по-сигурно привързани.
Несигурните стилове имат прекрасни преимущества, с които сигурната привързаност по-рядко се откроява. Но те често тревожат и измъчват своя собственик, така както сигурната привързаност не би го измъчвала. А когато целта ни е да намалим страданието, не гледаме кое е по-интересно, а кое е по-безболезнено.
aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Средиземноморската диета
Как ни помага растението Невен?
Последно публикувани
Защо кремът за лице е толкова важен
Когато очевидното прикрива своята противоположност
6 съвети след празничните трапези