343 Александра Петрова March 7, 2024

Емоционално насилие - да биеш без юмруци
   Автор: Александра Петрова – терапевт
   Запазете час: about-face.meFBIG
  
Партньорът ни прави забележки за най-малкото нещо. Понякога публично.

И изглежда, че се наслаждава на смутеността ни. За разлика от физическото насилие, което оставя видими синини, белези и подутини, емоционалното насилие е неясно, неопределимо, подмолно и законно позволено.

Обикновено емоционалното насилие се извършва от по-овластения към по-зависимия, например от родителя към детето, от финансово превъзхождащия партньор към финансово зависимия партньор, от шефа към служителя. И така нататък.

Важен елемент на емоционалното насилие е, че тормозената страна е или убедена в това, че няма аргументите да си тръгне и предпоставките да се оправи без своя мъчител, или тя наистина така се е поднесла във връзката, че да бъде безпомощна без опеката на партньора си.

Ако се припознавате в ситуацията, то имате възможност да направите реална оценка със специалист, записвайки час тук.

Емоционалното насилие може да доведе до чувство на срам, отчаяние, изличена радост от живота и активностите, които преди са ни радвали, до тревожност и депресия, както и до саморазрушителни и самонараняващи поведения.

Приказката, която се обръща в кошмар

Често емоционалното насилие започва да се проявява във връзки, които са започнали “като приказка”. Първо насилникът е бил несравнимо всеотдаен и интензивно любвеобилен. Сеел е комплименти, признания в любов и обещания за бъдещи планове, а в последствие е започнал лека-полека да става дистанциран, разсеян, самопогълнат.

Забелязвайки разликата между първоначалното обсебено отношение и последващия хлaд в маниера на своя любим, личността, която скоро ще стане жертва на емоционално насилие, започва да разпитва какво се случва.

Тя се вълнува какво е счупило хатъра на нейния партньор, така че той да изпадне от жарка ненаситност в непристъпна апатия. Опитва се да повдигне духа му с хумор, еротика, щедрост и различни способи за занимателност. Колкото и да се опитва обаче, това което успява да изкопчи, са единствено чрезвичайна нежност и еднократни пристъпи на страст и интерес.

Но все по-често насреща си получава нагрубяващи и въздоворяващи изказвания, чува омаловажаващи и подигравателни фрази, бива обект на проверки, уличения в измяна и обвинения в прегрешения и има възможността да се “наслаждава” на дълги периоди на разсърдено мълчание и сексуална студенина.

Още по темата с връзките, които започват като приказка и прерастват в кошмар прочетете тук.

Нека разгледаме няколко популярни способа за оказване на емоционално насилие предимно в интимните отношения.

Контрол, проверки и разпити

В началото на отношенията силният и редовен интерес към занятията ни през деня може да създава усещане за сигурност и загриженост. Емоционалното насилие обаче се различава от регулярното чуване и писане кой къде и какво прави. В емоционалното насилие ведростта на разговора бързо отстъпва място на раздразнението.

“Не каза ли че ще си с Ива, а не с Петър, той какво прави там?”

Проверките не са с цел контакт и радостно бъбрене или уговаряне на изпълнението на общи задължения, а за да контролират партньора. Заинтересоваността се превръща в ревност, разговорът - в разпит, а неутралните въпроси от ежедневно естество започват да стават озлобени и троснати.

Отсрещният човек е заподозрян в неясни провинения и дължи промяна на локацията си или отърваване от придружителите си, или странни и неловки потвърждения със снимки, видеа, звуци и “дай да чуя Ива щом си с нея”.

Насилието се състои и в това, че проверките и разпитите са едностранни и докато едното лице се радва на суверенитет и неприкосновеност, другото дължи лавинообразно увеличаващи се обяснения и извинения за всяко движение или план, които не са предварително сверени и изговорени с “контролния орган”.

Правила, наказващо поведение и условна любов

При емоционалното насилие същестува следното уравнение: “Ако се държиш еди как си, ще те обичкам, ако не слушаш, ще спра да те обичкам.” В случая разменната монета на “обичкането” може да бъде олицетворена от различни дейности или консумативи - прояви на нежност, достъп до интимност, обръщане на внимание, разнообразни поощрения и наградки, финансова подкрепа, емоционална всеотдайност и така нататък.

Възможно е да сте заложник в подобни ситуации без да подозирате и именно тук консултацията със специалист може да бъде от голяма полза: запишете час за индивидуална сесия.

Обикновено това, на което се слага “заслужено ембарго” е константа във връзките без емоционално насилие - то подлежи на намаляване и увеличаване спрямо капацитета и ситуацията на партньора в момента, но не е сечиво, с което да се награждава и санкционира другия човек.

Често срещано наказващо поведение е стратегическата студенина. Емоционалният насилник е разстроен от нещо в поведението или дейностите на своя партньор и затова демонстративно потъва в себе си, говори с хладен тон (ако изобщо говори), прави се на болен и отпаднал - като това задължително е по някакъв магически начин свързано с действията на провинилия се партньор и му напомня за неговата незагриженост.

Так го вкарва в “правия път” - защото рано или късно мишената на емоционалния шантаж разбира, че трябва да изкуши грешките си, да направи обещание или да осъществи личностна промяна (например напускане на работа, спиране на контакт с определен приятел или роднина) - за да спаси отношенията.

Още за задушаващите връзки с правила прочетете тук.

Омаловажаване, засрамване и подигравки

Един човек, редовно подлаган на емоционално насилие, обикновено има занижена самооценка, не смее да се държи асертивно и да заяви потребностите си, както и да преследва интересите си и да действа в своя полза.

Той може да стане боязлив, подмазващ се, дефанзивен - защото през цялото време се съмнява в способностите си, късмета си и благоразположението на околните.

Научил се е да се извинява и да се срамува, ако не се представи според някакъв неясен висок стандарт - а тези колебания и авто цензура парализират човек до степен на пълно бездействие (без насока и позволение от неговия всезнаещ и всеможещ “пъдарин”).

Тъй като контролиращият и раздаващият порциите партньор се е самопровъзгласил за отговорен, справящ се, успешен и надежден, то за покорния и контролиран партньор остава да бъде единствено провалящ се, затруднен, неуспешен, нефелен и зависим.

Единият играе ролята на свръх-функционалния родител, а другият - на дисфункционалното дете.

И като един суров и вечно недоволен родител, емоционалният насилник постоянно намира причини за критика, подигравки и засрамване. Те могат да бъдат свързани с външния вид, възрастта, професионалните постижения, социалния статус, недостатъчното наличие или отсъствието на приятели (или пък тяхната некачественост) и така нататък.

Повече за деструктивния ефект от критиката може да прочетете тук.

Какво можем да направим

Важно е да знаем, че начинът да се справим с емоционалното насилие, не е да се научим да търпим по-добре или да демонстрираме по-любвеобилно, всеотдайно и покорно отношение.

На първо място е полезно да започнем да назоваваме това, което се случва пред доверен събеседник - приятел или терапевт.

Когато унинието се обърне в гняв и бунт, сме на прав път. Когато правилата и изискванията започнат да ни дразнят, вместо да ни плашат.

Има истории, в които ролите се обръщат, има и такива, в които тормозеният човек всъщност иска да бъде в именно такива отношения и не се чувства удобно в друг вид връзка.

Има и истории на трансформация, освобождение и осъзнаване на повтарящите се сценарии на доминация и подчинение в живота на един човек.

За всеки от нас работи различен подход, важното е да сме способни да осъзнаем ситуацията си и да преценим какво губим и печелим, оставайки в нея и напускайки я. И да решим в своя полза, а не в полза на страха и навика.

Аптечко с мисъл и грижа за хората

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена