Емоционално насилие - да биеш без юмруци
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Партньорът ни прави забележки за най-малкото нещо. Понякога публично.
И изглежда, че се наслаждава на смутеността ни. За разлика от физическото насилие, което оставя видими синини, белези и подутини, емоционалното насилие е неясно, неопределимо, подмолно и законно позволено.
Обикновено емоционалното насилие се извършва от по-овластения към по-зависимия, например от родителя към детето, от финансово превъзхождащия партньор към финансово зависимия партньор, от шефа към служителя. И така нататък.
Важен елемент на емоционалното насилие е, че тормозената страна е или убедена в това, че няма аргументите да си тръгне и предпоставките да се оправи без своя мъчител, или тя наистина така се е поднесла във връзката, че да бъде безпомощна без опеката на партньора си.
Ако се припознавате в ситуацията, то имате възможност да направите реална оценка със специалист, записвайки час тук.
Емоционалното насилие може да доведе до чувство на срам, отчаяние, изличена радост от живота и активностите, които преди са ни радвали, до тревожност и депресия, както и до саморазрушителни и самонараняващи поведения.
Приказката, която се обръща в кошмар
Често емоционалното насилие започва да се проявява във връзки, които са започнали “като приказка”. Първо насилникът е бил несравнимо всеотдаен и интензивно любвеобилен. Сеел е комплименти, признания в любов и обещания за бъдещи планове, а в последствие е започнал лека-полека да става дистанциран, разсеян, самопогълнат.
Забелязвайки разликата между първоначалното обсебено отношение и последващия хлaд в маниера на своя любим, личността, която скоро ще стане жертва на емоционално насилие, започва да разпитва какво се случва.
Тя се вълнува какво е счупило хатъра на нейния партньор, така че той да изпадне от жарка ненаситност в непристъпна апатия. Опитва се да повдигне духа му с хумор, еротика, щедрост и различни способи за занимателност. Колкото и да се опитва обаче, това което успява да изкопчи, са единствено чрезвичайна нежност и еднократни пристъпи на страст и интерес.
Но все по-често насреща си получава нагрубяващи и въздоворяващи изказвания, чува омаловажаващи и подигравателни фрази, бива обект на проверки, уличения в измяна и обвинения в прегрешения и има възможността да се “наслаждава” на дълги периоди на разсърдено мълчание и сексуална студенина.
Още по темата с връзките, които започват като приказка и прерастват в кошмар прочетете тук.
Нека разгледаме няколко популярни способа за оказване на емоционално насилие предимно в интимните отношения.
Контрол, проверки и разпити
В началото на отношенията силният и редовен интерес към занятията ни през деня може да създава усещане за сигурност и загриженост. Емоционалното насилие обаче се различава от регулярното чуване и писане кой къде и какво прави. В емоционалното насилие ведростта на разговора бързо отстъпва място на раздразнението.
“Не каза ли че ще си с Ива, а не с Петър, той какво прави там?”
Проверките не са с цел контакт и радостно бъбрене или уговаряне на изпълнението на общи задължения, а за да контролират партньора. Заинтересоваността се превръща в ревност, разговорът - в разпит, а неутралните въпроси от ежедневно естество започват да стават озлобени и троснати.
Отсрещният човек е заподозрян в неясни провинения и дължи промяна на локацията си или отърваване от придружителите си, или странни и неловки потвърждения със снимки, видеа, звуци и “дай да чуя Ива щом си с нея”.
Насилието се състои и в това, че проверките и разпитите са едностранни и докато едното лице се радва на суверенитет и неприкосновеност, другото дължи лавинообразно увеличаващи се обяснения и извинения за всяко движение или план, които не са предварително сверени и изговорени с “контролния орган”.
Правила, наказващо поведение и условна любов
При емоционалното насилие същестува следното уравнение: “Ако се държиш еди как си, ще те обичкам, ако не слушаш, ще спра да те обичкам.” В случая разменната монета на “обичкането” може да бъде олицетворена от различни дейности или консумативи - прояви на нежност, достъп до интимност, обръщане на внимание, разнообразни поощрения и наградки, финансова подкрепа, емоционална всеотдайност и така нататък.
Възможно е да сте заложник в подобни ситуации без да подозирате и именно тук консултацията със специалист може да бъде от голяма полза: запишете час за индивидуална сесия.
Обикновено това, на което се слага “заслужено ембарго” е константа във връзките без емоционално насилие - то подлежи на намаляване и увеличаване спрямо капацитета и ситуацията на партньора в момента, но не е сечиво, с което да се награждава и санкционира другия човек.
Често срещано наказващо поведение е стратегическата студенина. Емоционалният насилник е разстроен от нещо в поведението или дейностите на своя партньор и затова демонстративно потъва в себе си, говори с хладен тон (ако изобщо говори), прави се на болен и отпаднал - като това задължително е по някакъв магически начин свързано с действията на провинилия се партньор и му напомня за неговата незагриженост.
Так го вкарва в “правия път” - защото рано или късно мишената на емоционалния шантаж разбира, че трябва да изкуши грешките си, да направи обещание или да осъществи личностна промяна (например напускане на работа, спиране на контакт с определен приятел или роднина) - за да спаси отношенията.
Още за задушаващите връзки с правила прочетете тук.
Омаловажаване, засрамване и подигравки
Един човек, редовно подлаган на емоционално насилие, обикновено има занижена самооценка, не смее да се държи асертивно и да заяви потребностите си, както и да преследва интересите си и да действа в своя полза.
Той може да стане боязлив, подмазващ се, дефанзивен - защото през цялото време се съмнява в способностите си, късмета си и благоразположението на околните.
Научил се е да се извинява и да се срамува, ако не се представи според някакъв неясен висок стандарт - а тези колебания и авто цензура парализират човек до степен на пълно бездействие (без насока и позволение от неговия всезнаещ и всеможещ “пъдарин”).
Тъй като контролиращият и раздаващият порциите партньор се е самопровъзгласил за отговорен, справящ се, успешен и надежден, то за покорния и контролиран партньор остава да бъде единствено провалящ се, затруднен, неуспешен, нефелен и зависим.
Единият играе ролята на свръх-функционалния родител, а другият - на дисфункционалното дете.
И като един суров и вечно недоволен родител, емоционалният насилник постоянно намира причини за критика, подигравки и засрамване. Те могат да бъдат свързани с външния вид, възрастта, професионалните постижения, социалния статус, недостатъчното наличие или отсъствието на приятели (или пък тяхната некачественост) и така нататък.
Повече за деструктивния ефект от критиката може да прочетете тук.
Какво можем да направим
Важно е да знаем, че начинът да се справим с емоционалното насилие, не е да се научим да търпим по-добре или да демонстрираме по-любвеобилно, всеотдайно и покорно отношение.
На първо място е полезно да започнем да назоваваме това, което се случва пред доверен събеседник - приятел или терапевт.
Когато унинието се обърне в гняв и бунт, сме на прав път. Когато правилата и изискванията започнат да ни дразнят, вместо да ни плашат.
Има истории, в които ролите се обръщат, има и такива, в които тормозеният човек всъщност иска да бъде в именно такива отношения и не се чувства удобно в друг вид връзка.
Има и истории на трансформация, освобождение и осъзнаване на повтарящите се сценарии на доминация и подчинение в живота на един човек.
За всеки от нас работи различен подход, важното е да сме способни да осъзнаем ситуацията си и да преценим какво губим и печелим, оставайки в нея и напускайки я. И да решим в своя полза, а не в полза на страха и навика.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Как ни помага растението Невен?
Средиземноморската диета
Последно публикувани
Том и Джери отношения: Гонещият и бягащият във връзката
Как да защитим кожата си от студа
Тревожната привързаност и проблемите в...