1540 Александра Петрова May 8, 2025

Драма триъгълник: Спасителят

   Автор: Александра Петрова – терапевт
   Запазете час: about-face.meFBIG
   
Драматичният триъгълник (наричан още “драма триъгълник”) е измислен от психиатъра Стивън Карпман през 60-те години на 20 век. В него задължително се раздават три основни роли: на жертва, преследвач (агресор) и спасител. 

Карпман твърди, че ролите могат да се изместват от един играч към друг в зависимост от динамиката в триъгълника и покачването на напрежението.

Например жертвата може да въстане срещу поробващата и инфантилизираща загриженост на спасителя, а спасителят може да се вбеси на протеста на жертвата и да встъпи в ролята на агресор или преследвач. 

Местоименията “той” и “тя” тук са напълно условни и са употребени така, единствено за да не правим текста трудно четим с наклонени черти и дисклеймъри за това, че и двете роли с еднаква честота и успех могат да се играят и от мъже, и от жени. 

В следващите три статии ще разгледаме една по една всяка роля. С нейните основните характеристики - с какво се откроява, какво я задейства, какво печели от влизането и пребиваването в рутинната си роля и с какви машинации придърпва останалите в динамиката. 

Ще започнем със спасителя. 

Има разлика между роля и функция 

Тук не става дума за онези хора, които поради преобразяващ житейски наратив съзнателно са взели решение да служат на другите и го правят етично и безрезервно - понякога, за да изкупят чувство на вина за минали прегрешения, друг път, за да избягат от хронична и често непоносима емоционална болка в собствения си живот. 

Не случайно Карпман нарича трите позиции “роли”, а не просто личностни предразположености или нещо подобно. 

Във всяка една от тях, включително тази на спасителя, има една преструвка, нещо преднамерено и дори хиперболизирано. 

А поведението е подплатено с претенции, които не се споделят под формата на такива, а се задържат на заден план, за да не пречат на постигането на целите с подходящия пърформънс. 

"Дай да ти помогна" 

Макар и мотивите на хората в ролята на спасител да изглеждат на прима виста алтруистични, в тяхната всеотдайност се крие и таен договор. Помощта им не е безплатна, а по-скоро служи за кукичка, на която те прихващат жертвата (обикновено човек с дилема или в немилост). 

Според силата на тайния договор жертвата се “задължава” да проявява дългосрочна потребност от спасителните действия на спасителя, така че той да се почувства незаменим. 

Един вид, тя му дължи това да не напуска пределите на своята безпомощност - така благоприятна за обмена между тези двама герои. Ако го направи, спасителят бързо може да предприеме поведение на агресор. 

Спасяването не е еднократен акт, а абонамент 

Как спасителят обува “обувките” на агресора, за да напомни (пасивно-агресивно и поробващо) на жертвата какво всъщност са се разбрали, когато тя е приела помощта? 

Просто трябва да интерпретира оправността и нуждата от дистанция на жертвата като неблагодарност.

“Виж колко много правя за теб!” 

“Толкова много направих за теб, а ти ми се отплащаш така?!”

Това са някои от фразите, с които спасителят - съвсем не алтруистично и съвсем не подкрепящо - напомня на жертвата за договора между тях. Тя следва да бедства, а той - да ѝ прави компания в трудностите (без някой от тях окончателно да ги разрешава). 

За всеки по нещичко - невинни няма 

По правило в дуото жертва-спасител се създават и утвърждават ролите на обгрижващ родител и на нефелно дете. 

Първият герой успява да неглижира собствените си проблеми, като рови в проблемите на втория, а вторият пък сладко-сладко се освобождава от отговорност, колабирайки в свръх отговорните обятия на първия. 

Според Карпман ролите на жертва, агресор и спасител са продължение на една често болезнена динамика от детството.

Едно дете, което пораства много преди времето си, за да играе семейния помирител, медиатор и пастор, в последствие има нужда от някой, който е в беда. Така се намира с жертвата. 

Хора, които са израснали по този начин са били “парентализирани” - сиреч били са превърнати в родители на родителите си. Като обгрижва, изслушва и спасява, детето хем разрежда напрежението в отношенията, хем се чувства важно и незаменимо. 

Лесно е да се досетим, че тук става въпрос за оформящите години на онези хора, които като възрастни хронично изпълняват в ролята на спасители. 

Оковите на прекомерната грижа 

Съществува заблудата, че подчинение се създава предимно с контролиращото и авторитарно поведение. Това обаче не е съвсем така. Един човек може да бъде оформен да стане зависим и чрез демонстрации на грижа и заливане с подкрепа. 

Такъв е случаят на жертвата и нейния спасител. Той ѝ помага ли помага, а тя се влошава ли влошава. Или просто затруднението ѝ си стои непокътнато - ни напред, ни назад. 

Подобна динамика е идеална за запазването на осмозата в дуото и стабилността на съюза. Тръгне ли обаче жертвата да се оправя и да се отърсва от своите ограничения, вместо да аплодира прогреса ѝ, нейният спасител здраво се разтревожа. 

Той често изпитва едно морално превъзходство и претенции към жертвата. Счита, че има основание да ги предявява, макар и да се старае това да става пасивно-агресивно и чрез фино вменяване на вина, а не чрез атаки или директно нахалство. 

Все пак спасителят действа и разсъждава от въображаемия престол на Даващ и Съобразяващ се. Позиция, която освен с доволство от творенето на “добрини” и получаването на индулгенция, понякога го изпълва и с чувство на гняв. Толкова много прави, а толкова малко получава! 

Как се излиза от порочния кръг 

За да се излезе от ролята на спасител, необходимо е човек на първо място да осъзнае, че е влязъл в нея. Да си признае, че я играе. Да погледне към преимуществата, които тя му дава. 

И после да се осмели да си припомни детството си - там, където ролята му е била “сдадена” в името на запазването на мира и хомеостазата в семейството. 

Най-добре тези процеси се случват в личната работа с терапевт, като от голяма полза е и груповата терапия. 

Пътят не е лесен, нито линеарен, но с времето човек може да почувства прилив на свежа виталност и импулс да заживее отново автентично и необременено - без да се страхува, че ако не служи и не облагодетелства останалите непрекъснато, нищичко няма да заслужи и получи от тях. 

aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства

Прочети всички статии Намери лекарство на изгодна цена