Драма триъгълник:
Преследвачът
Запазете час: about-face.me • FB • IG
През 60-те години Стивън Карпман създава т.нар. „драматичен триъгълник“ – психологически модел, който определя три повтарящи се роли в човешките отношения. Това са Спасителят (статия 1 от трилогията Драма триъгълник), Жертвата (статия 2 от трилогията) и Преследвачът.
Макар и на пръв поглед ясно разграничени, трите роли често редуват своя „притежател“ – въпреки че всеки участник има своята любима роля, в която се задържа най-дълго.
Докато Жертвата привлича съчувствие чрез слабост и страдание, а Спасителят търси нуждаещи се, за да се почувства необходим, Преследвачът се явява като фигурата, която раздава правосъдие – той наблюдава изкъсо, наказва, лишава, засрамва и налага контрол, утвърждавайки илюзията си за превъзходство.
Когато синините не се виждат
В интеракцията с човек в ролята Преследвач не е задължително да има прояви на физическо насилие. Обаче за сметка на това емоционалният тормоз винаги присъства като фон на взаимоотношенията.
Емоционалното насилие може да се изразява в следене, подигравки, омаловажаване, лишаване от достъп до интимна близост или финансови средства. За Жертвата се създава една атмосфера на зависимост и страх.
Хора, които в детството си са били подлагани на унижение, условна любов и хвалби, редувани със засрамващи коментари, като възрастни често прибягват към същите тактики, които самите те са понасяли.
По този начин тези хора несъзнателно се превръщат в родителя, който ги е наранил – и възпроизвеждат сходна болка за партньора си. Най-често този партньор е в ролята на Жертва.
В началото всичко беше като от приказките…
Връзките с емоционален тормоз и психическо насилие често започват с приказни фанфари – той или тя ме обожаваше, защитаваше ме от всичко и всички и се грижеше прищевките ми да бъдат задоволени.
Преследвачът изглежда като човек, който никога не би ни наранил. Той създава усещането, че само с него сме в пълна безопасност и обичани без условия.
По този инвазивен начин Преследвачът постепенно изолира партньора от близките, приятелите и колегите, както и от хобитата и страничните занимания. А често и от източниците на приходи. Всичко, което го прави интересен, автономен и ангажиран човек.
Периодът на „медения месец“ може да продължи дълго – седмици, месеци, дори години.
А когато фасадата рухне, започват забраните, разпитите, ревността и хроничната критика. Преследвачът наказва чрез язвителни думи, стратегическа студенина и ограничаване на свободата.
Ревизия и реглаж
В отношенията Жертва-Преследвач последният се държи като гневен родител към своето непослушно и нефелно дете. Проверява, пита, подслушва, намира кусури и простъпки, оценява, обвинява, поучва.
Другият, дори когато не е направил нищо нередно, живее с перманентно мъждукащо чувство за вина и е винаги в готовност да се защити.
Срещите с приятели стават повод за конфликти. Прекъсват се работни ангажименти или спортни дейности, за да се тушира тревогата на партньора, който „много се притеснява за мен и все ме мисли като не съм си вкъщи“.
Всичко това води до подкопаване на самоуважението и усещането за свобода. Във връзка с Преследвач обикновено всяко елементарно чувство трябва да бъде моментално споделено от другия - или да не бъде изпитвано, камо ли демонстрирано свободно.
Ако единият е тъжен, и другият трябва да е тъжен. Ако ли не, то той проявява себичност и влошава с ведростта си ситуацията на тъжния участник.
Студенината като стратегия за превъзпитаване
Има хора, които просто са по-сдържани по природа. Но има и друг тип отдръпване – с наказващото и демонстративно отчуждение. Именно чрез него Преследвачът спира достъпа на жертвата до нежности, милувки и разговори, например защото тя е нарушила някое правило или с нещо го е разочаровала.
Тя на свой ред се чувства отхвърлена, провинила се и засрамена – и започва да се учи как да „радва“ партньора си, за да възстанови изгубената близост и жадуваното благоразположение.
Този процес на наказване чрез студенина действа като дресировка и създава и утвърждава един рефлекс за търсене на позволение и подчинение на всевъзможни изисквания.
Правиш „лошо“ – оставаш без любов. Правиш „добро“ – получаваш ласка.
Любовта в никакъв случай не лекува всичко
Изход от този омагьосан кръг има – но не е с безкрайно търпение, нежност и любов. Дългосрочната терапия може да помогне за разплитане на старите модели и създаване на по-здравословни начини на свързване. Евентуално.
Като е важно да подчертаем, че оставането в токсична връзка не е морален провал. Понякога то е осъзнат избор, за който сме готови да платим цената. Но е важно да знаем защо оставаме – какво търсим и какво вярваме, че не бихме получили другаде.
И най-вече – да не се заблуждаваме, че хората се променят с големи количества едностранно положително отношение или пък, че хроничните проблеми в отношенията се решават магически „от само себе си“.
aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства
Най-четени
Средиземноморската диета
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Електролити
Последно публикувани
Да постя ли?
Действия на лекарствените вещества
Импулсът да повторим травмата