Драма триъгълник: Жертвата
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Фразата, която най-добре приляга на жертвата е: "Ох, бедната аз." Или “Ех, горката аз…”
Когато Карпман говори за този персонаж, той има предвид предимно човек, който хронично се оказва в ролята на страдалец. Не може да защити позициите си и другите рутинно го прегазват.
Разказите му изобилстват от оплаквания за лошото отношение на работа и перипетиите му във връзката (произлизащи според него самия от прекомерната му щедрост и доброта).
В семейство си такъв човек може да се оказва вечно онзи с най-големия проблем. Другите следва да го щадят и да внимават да не влошат допълнително така или иначе крехкото му здраве.
На жертвата винаги нещо ѝ тежи и някой я измъчва
Не случайно Карпман посочва, че жертвата е героят, който първи излиза на сцената.
Какво означава това? Че жертвата е автор на първото действие, с което раздава ролите на останалите и ги ангажира да заемат местата си в Драматичния триъгълник – жертва, агресор, спасител (първата статия от трилогията ни Драма триъгълник).
С маниера си на безпомощност и афинитета да не успява да се справи със задачата пред себе си, жертвата успява да локализира героят, който ще поеме ролята на агресор.
Ако на сцената няма агресор, жертвата ловко ще "постави" някого в ролята. Трябва само да успее да привлече вниманието му уж неволно и с това да го подразни.
Разбира се, онзи, който се озовава в ролята на агресор, носи в себе си подходящите характеристики и заповедното и контролиращо поведение не му е чуждо.
Той ще ѝ направи забележка, ще ѝ държи сметка за неспазени срокове, ще наведе вниманието ѝ на последиците от нейната нерешителност или немарливост. А тя ще го преживее като зъл, агресивен, всяващ страх и несправедлив.
Типичният сценарий, в който жертвата участва, включва нея като дала “най-доброто от себе си” и някой, който отказва да се съгласи – и с раздразнението и недоволството си ѝ причинява стрес и допълнителни грижи.
Жертвата ще познаете по това, че тя неизменно се оказва в неравностойно положение и някой се държи незаслужено лошо с нея.
Опитала е всичко – и нищо не помага
Онова, което едновременно мотивира, но и обезсърчава спасителя докато запретнал ръкави се опитва да спаси горката жертва от кашата ѝ, е нейната нелечима безпомощност.
Спасителят предлага решение след решение с надеждата, че ако жертвата приеме една от хрумките за работеща, той ще се почувства полезен – а защо не и незаменим. Обаче стратегията му няма да пожъне успех.
Жертвата е удобно и уютно настанена в своя хроничен проблем и не смята да го пуска, само защото някой се опитва да я насочи към действия и поемане на лична отговорност за неволите.
Игра, в която ролите се въртят между героите
Докато спасителят се поти да открие какво би проработило за тази бедна душа, която среща трудности и жестоки хора на всеки житейски завой, жертвата се наслаждава на брейнсторминга и почти срамежливо, отчаяно и многострадално отхвърля всяко белстящо предложение с лъжата, че е опитала и това – но не работи.
Тогава спасителят може да се разгневи и да премине на “предавка” агресор. “Виж колко много правя за теб!”
Тогава жертвата започва да го утешава и да го уверява в това колко незаменима е за нея помощта му и дори само това, че я изслушва и не я съди за страданията ѝ – не разбирайки тежкия жребий, който ѝ се е паднал. Като останалите.
И така играта може да продължи до безкрай. Докато някой от участниците не прозре порочния кръг и не реши да лиши някой от другите двама от печалбата им.
Печалбата за жертвата е това, че избягва отговорност и се радва на специално отношение. Печалбата на агресора е усещането за контрол и превъзходство.
А спасителят се облагодетелства от това, че не му се налага да се занимава с личните си проблеми – защото цялата му енергия удобно отива в това да се занимава с тези на жертвата.
Когато нещо не ѝ е по вкуса, прилошава ѝ и я заболява главата
Човекът в ролята на жертва често страда от хронични проблеми със здравето с различна тежест – от мигрена, винене на свят и мистериозни прилошавания, до депресия, схващания и стратегическо лошо настроение или добре подбрани за случая пристъпи на тъга.
Обикновено тези проблеми се влошават, когато другите не играят по свирката на жертвата. Здравето ѝ услужливо се влошава – а при обещание да се изпълни исканото от нея, хоп – просветва ѝ и апетитът ѝ се завръща.
Тук има голяма разлика между човекът в роля на жертва (за да получава облаги и за избягва задължения) и хората, чието здраве започва да страда от престоя в дългосрочна токсична ситуация. Била тя връзка, работа или житейска ситуация, в която свободата им е насилствено ограничена, уважението – условно, а сигурността – неналична.
И още едно нещо, по което можем да познаем кой рутинно обича да влиза в ролята на жертва. Този човек демонстрира мило отношение и поведение на светец или великомъченик – но пресилената външна кротост са съчетани с пасивна агресия.
Тя може да включва сърдене и мълчание с цел манипулация и налагане на собствената воля. Бавене, когато другият бърза за нещо важно. Забравяне на ключова за другия човек информация и изпускане на уж ненарочни язвителни забележки и изказвания с негативна конотация.
aptechko.bg • търсачка за аптеки и лекарства
Най-четени
Средиземноморската диета
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Електролити
Последно публикувани
Да постя ли?
Действия на лекарствените вещества
Импулсът да повторим травмата