Как да бъдем жертвата във всяка ситуация
Автор: Александра Петрова – терапевт
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Има някои хора, които така успяват да извъртят всяка ситуация, че тя да ги удари като юмрук право в корема - и да им изкара въздуха.
А после “целият квартал” да разбере за героичните им перипетии и да им предложи ако не възхищението си, то поне своето състрадание. И може би някоя отстъпка или услуга - като за настрадал се човек, на когото подавайки ръка, проявяваме добродетелност.
Това е човекът, който неизменно влиза в често безсмислени сблъсъци с ръководителите и колегите си, така че или застрашава, или финализира трудовите си отношения с тях.
Мине се, не мине време и той подема неясни спорове с приятели и близки, които изграждат и шлифоват образа му на дразнител и подстрекател. Поради тази своя особеност той често бива отхвърлян (и изхвърлян - например от семейната следобединка).
Вътрешно тази личност се изживява като незаслужено оскърбена, но това, което неутрален наблюдател може с лекота да забележи, е нейният свойствен импулс да се самосаботира, а после да ближе раните си с негодуванието на някой, който не по своя вина е бил на неправилното място в неподходящия момент.
Намиращ се в обещаващи и дори превантивно скучни отношения, този човек успява да бъде изоставен или му се нагала сам да прекрати връзката си поради драматични обстоятелства. Няколко повтавящи се компонента са типични за разказите на тези хора:
● несполуката ги сполита изневиделица
● отсрещният човек ги изиграва или прецаква
● съдбата никога не е на тяхна страна и те изобщо не са нейни галеници
● самите те са винаги с най-добри намерения и най-чисти помисли (за разлика от
другите участници)
● те преживяват субективната величина на своето страдание или загуба като
изключителни
За целите на тази статия ще оставим на страна особения феномен на хора без късмет и случаите на човешки трагедии, в които без предизвестие един човек преживява травматично събитие и наистина става жертва на обстоятелства или чужди действия.
В настоящия материал обръщаме специално внимание на този тип хора, които изумително често и редовно попадат в ролята на жертва - със заучена безпомощност, нюх към самосаботажа и чудато увлечение по това да губят и да бъдат използвани и излъгвани.
Ето няколко важни спецификации на неизменната жертва, които е препоръчително да държим наум - тръгнем ли да я играем за пред близките и далечните си познати.
Фокус върху това как другите ни мислят злото
Разбира се, близките понякога ни се изнервят, друг път приемат със смесица от радост и горчивина новините за някакъв наш успех или постижение. Не защото се надяват да се провалим, а защото нещо не им достига или им е в излишък в някоя сфера на живота - и нашият прогрес и триумф им го напомнят.
Ако искаме да се чувстваме необичани и непочетени, можем напрегнато да се вторачим в подозрението, че другите не се радват на успехите ни. Препоръчително е да предъвкваме усещането за неясно предателство толкова пъти, колкото е необходимо, докато не се самоубедем напълно в злонамереността на своите близки хора.
Тогава най-сетне спокойно можем да се почувстваме така сякаш сме живели сред вълци в овчи кожи - познато усещане, което по неведоми (но предполагаеми) причини ни съпровожда от юношеството до възрастта, на която сме сега.
Какви може да се предполагаемите причини? Имаме потребност да “разобличаваме” близките си като зложелатели, за да се лишаваме бавно и сигурно от хора, на които можем да разчитаме и в чиито очи ние самите имаме стойност, авторитет и значимост.
Обратно на течението и с лице към вятъра
Едно е да имаме куража да противостоим на несправедливости или практики, които са в разрез с ценностите ни. Друго е където и да отидем, неизменно да се оказваме в ролята на революционера и биещия камбаната за “извънредно положение”.
Ако наистина искаме да усвоим майсторлъка на това да бъдем жертва, следва да се държим и изказваме провокативно дори в ситуации, които са ни безинтересни, както и по теми, за които нямаме ясно изразена позиция, камо ли крайна такава. Важното е да се изкажем достатъчно крайно, че да бъдем чути “погрешно”. И сухата шума да пламне от привидно неволната искра на нашия коментар.
В името на утвърждаването на добре познатия от детството ни сценарий, в който другите са лошите, а ние добрите - препоръчително е да заставаме антагонистично срещу останалите хора. И да поддържаме втона и отношението си към тях финия баланс между изпреварил времето си мъдрец и смелчага, който очаква другите да го нападнат и отхвърлят.
Така и така ще го отхвърлят, защо пък да не ги раздразни хубавичко преди да му се нахвърлят “незаслужено”?
Изключеността като форма на героизъм
Има разлика между човек, който ненатрапливо изповядва своя си истина и такъв, който иска да обуе обувките на революционера, само за да не седи на една линия с тълпата.
Обикновено първият нехае за цената на своето отцепничество или я е приел смирено и не мисли, че ако му с наложи да я плати, това автоматично ще го превърне в герой.
А вторият следи за това колко човека се обръщат срещу него, гръмко се гордее с опозицията си и, изяде ли някой шамар заради настървените си изказвания и постъпки, ще опищи света колко несправедливо е бил третиран.
“Успехът идва с болката” би вметнала в отговор на възторга на своите слушатели жертвата, гледайки проницателно и умишлено сдържано някъде пред себе си в хоризонта на спомена за своята героичност.
Държанието на жертва води до допълнителни неволи
Проблемът на поведението на жертва не е основно в това, че то пречи на околните, а в това, че води до страдания за самия човек, който се държи като жертва.
За да се оказва наранен от хора и ситуации, необходимо е той да подходжа по специфичен начин към тях. За целта човекът може да се самосаботира, да омаловажава положителните си характеристики, без да се усети да провокира и дразни хора, които би искал да спечели.
По този начин той настройва околните срещу себе си и, дори когато е искрено харесван и обичан, той следи за признаци на отчуждение, присмех и завист. В резултат започва да се държи нападателно и отбранително към другите и сам предизвиква сбъдването на собствените си страхове от изоставяне и охладняване.
Как да се отучим от това да се държим като жертва - ако искаме
Като повечето занятия по изкореняване на вреден навик или автоматично поведение, работата е обикновено бавна, но също така интересна. И даже на моменти поглъщаща.
Пътят към промяната започва с желание за промяна. А след това с внимателното настройване на сетивата ни към забелязване на нашето поведение и реакции на стимули.
Едни от полезните въпроси, които редовно да си задаваме, включват: С какво предизвиквам едни и същи сценарии? С какво поведение и изказвания си помагам и увеличавам усещането си за лична стойност и достойнство? От какво имам наистина нужда? Какви граници бих искал да поставя, но се усещам твърде късно?
С решимост, осъзнатост, любопитство към самоопознаването и милосърдие към себе си можем да изградим нови поведения и начини на общуване, които не ни карат да се чувстваме гневни и безпомощни, нито да се гордеем със своята окаяност след загуба или погром.
Да не си вредим сами е основната цел на подобно начинание по отучване от ролята на Многострадална Геновева.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората