Цикленето
Запазете час: about-face.me • FB • IG
Познавате ли хора, които имат тенденцията да „се заклещват“ в дадена тема?
Като опиянени от разсъжденията си и едновременно амбицирани да преодолеят позицията на събеседника си, хората, които зациклят сякаш се движат в кръг, повтаряйки едно и също, но с различни думи.
Навярно всички ние познаваме личности, с които понякога диалогът започва да се движи спираловидно и усещането ни е, че биваме атакувани, поучавани, обвинявани и провокирани.
Сблъсък между личната „правота“ и безпросветността на другия
Анекдотичен пример за зацикляне по уж „нелични“ теми, са политическите речи на маса. За целта обаче са нужни двама или повече човека с различни политчески уклони.
Дискусиите лека-полека или скоропостижно могат да прераснат в бурни разправии с нюанси на съвсем лични по своето естество нападки, уронващи престижа сравнения и епитети, както и догматични пояснения защо другият е нищият духом и обърканият, а лирическият герой – възвишеният и просветленият.
Каква е разликата между цикленето пред събеседник и разпаленият дебат?
Лутане в тревожен лабиринт от хрумки и детайли
В цикленето по правило има едностранчивост на активността, а не диалогичност.
Основният говорител сякаш се лута на глас в лабиринт от тревожни мисли и хрумки пред очите (и ушите) на своя душеприказчик. Често оказал се в тази роля по неволя.
По-активното лице не се нуждае от особени демонстрации на насърчение, за да сподели за сетен път вече изредени оплаквания или добре познати детайли по тормозещата го ситуация.
Получава се едно усещане за спираловидност и повторение, от което може да ни се завие свят.
Но често оставаме на място и продължаваме да слушаме, притиснати от вълната на тревогата и неясно оказания натиск да поемем част от бремето на тревожните или отмъстителни мисли, маскирани като страстни разсъждения.
Обединяване срещу демонизирано трето лице
Темата може да е нещо от уж социално значима величина, като политиката. Но може и да се отнася до трето лице, което е разочаровало или от известно време разочарова зациклилия говорител.
Тогава слушателят може да изпитва лек или силен натиск да заема страната на изповядващия се, снемайки от раменете му бремето на личната отговорност и предлагайки му подаръка на коалиционното съзаклятничество срещу обсъдения трети човек.
Още един вариант, може би най-трудният за изтърпяване от страна на слушателя, е когато поводът са личните отношения между двамата участници.
Засмукване във фунията на обвиненията – да бъдеш приклещен до стената
Тогава лабиринтът сякаш крие непредвидени, хитри капани и обвинения,събирани както с години, така и в хода на развилата се в настоящето драматична ситуация.
Ако прояви достатъчно пасивност или (в „идеалния случай“) изпитва достатъчно вина, слушателят на цикленето може да се наслади на многократни посочвания на провиненията си в далечното и близко минало, та даже и в настоящия момент.
Особен елемент на цикленето е, че то някак не търси отговор или промяна, а следва собствения си ракурс на гласно назоваване на обезпокоителни поведения и дефиците, които звучат като хокане и дехуманизиране на отсрещния, но не и като молба за компенсация или осъществяване на облекчаващи промени.
В цикленето на тема лични отношения между двамата участници, типично е усещането за наблюдателя, че е притиснат до стената и обстрелван с хрониките на „правдиви“ недоволства, забелязани грешки и „непоправими“ разочарования.
Вайкането като форма на разтоварване на вътрешното напрежение
За разлика от брейнсторминга с привкус на разтревоженост, който все пак се опитва да открие решение на някакъв казус, вайкането не се движи напред, а се върти в кръг, обричайки занятието на нерешимост.
Точно като чувството за наблюдателя-слушател, че е притиснат до стената да заеме страна или да поеме обвиненията, при вайкането има натиск другият да не предприема утешаване на вайкащата се личност.
Защо? Без да прекаляваме с хумора, но основно, за да не ѝ разваля кефа.
Хронична или неясна тревожност, маскирана като оправдано оплакване
Обикновено хората, които се вайкат, го правят като форма на разтоварване на неясно или неназовимо вътрешно напрежение. Често те може да нехаят каква е истинската причина за безпокойството, което ги гложди.
Може да го отдават привидно на причината, поради която се вайкат в този момент – например изгубили си си слънчевите очила и това е краят на света.
Но дълбоката причина, коренът на вайкането, по-често е някакво нерешимо, хронично притеснение или генерализирана тревожност.
Движейки се отново по описания по-горе спираловиден, зациклящ начин, вайкането се разгръща и набира сила, докато вътрешното напрежение в пасивния вайкач намалява, а тревожността в слушателя се усилва.
Каквото е отвътре, това е и отвън
Цикленето има много лица – заяждане, държане на речи, безконечни обвинения, оплакване от трети лица, ходатайстване с минусов знак, вайкане за това и онова. И така нататък.
Така изглежда отвън „заклещването“ в дадена тема.
Отвътре се случва аналогичен процес, който често е отговорен за външните демонстрации, с които се разтоварва вътрешното напрежение.
Това са повтарящите се, завихрящи тревожни, катастрофални или отмъстителни мисли.
Те се появяват обикновено от нещо привидно незначително и набират сила като ураган, който не намира утеха в рационализации и не се повлиява от техники на самоутешаване.
По този начин могат да бъдат обяснени множество самопровалящи поведения като вдигането на безпричинни скандали, създаването на драма, ваденето на кирливи ризи, дребнотемието в диалога, нападките, провокативността и неуважителното поведение пред хора, от които зависим или които ценим – и които шокираме и отблъскваме с изблиците си.
Осъзнатост за тригърите и умението да си казваме „Не“
За да работим над вътрешната тревожност и зациклящите мисли, необходимо е да забелязваме кога и при какви стимули ни спохождат. Кой е бил първият път, за който можем да си спомним, че са се появили. Какво ги подобрява и какво ги влошава.
Ако искаме да променим външните поведения, полезно е да опитваме (дори насила) да направим нещо различно. Вайка ни се, но ще си го преглътнем и ще го обърнем на майтап.
Искаме да започнем да обсъждаме трети човек, защото „какво пък толкоз“, но се плесваме през ръцете и вместо това подеваме темата за времето, нещо за ядене или някой сериал.
Или ако имаме желанието и капацитета – за нещо обогатяващо, ведро и интересно и за двамата събеседници в диалога.
Думата „диалог“ е подчертана с дебела черта тук.
Аптечко – с мисъл и грижа за хората
Най-четени
Кафе на празен стомах? Вредно ли е?
Как ни помага растението Невен?
Куркума - защо да започнем да я използваме?
Последно публикувани
Как да бъдем жертвата във всяка ситуация
„Наследството на баба“: Жълта мъртва коприва (Lamium galeobdolon)
Фалшивостта и отчуждението от себе си